Книга: „Игрите на Немезида”
- Автор: Джеймс С. А. Кори
- Поредица: Експанзията книга #5
- Издателство: Студио Артлаин
- Страници: 632
- Дата на издаване: 2025
- Издание: Твърда корица
- Преводач: Юлиян Стойнов
- Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytel
За първи път бандата на „Росинант“ наистина тръгва по свои пътища и някак си това работи по неочакван начин. Залозите са високи, но емоционалните последици са това, което наистина ще ви разкъса.
Сюжет:
„Роси“ се нуждае от ремонт, което налага ваканция на екипажа и в крайна сметка всички се разделят, за да изпълнят личните си дела. Еймъс към Земята, Алекс към Марс, Наоми към Пояса. Холдън се чувства огорчен и тъгува по дома, въпреки че остава с Фред на „Тайко“. Оказва се, че неговият дом е семейството на екипажа.
За някои от тях миналото им ги е настигнало, други искат да свържат развързаните краища. След това се случва нещо голямо и установените структури на цялата човешка раса се преобръщат.
Тази книга беше по-интимна, навлизайки в по-дълбоките борби на нашите герои, особено на Наоми. Можем да видим тъмното ѝ минало, откъде идва, какво ѝ се е случило, как я е променило и в крайна сметка в какво се превръща, изправяйки се пред това минало. Мисля, че това е повече нейната история, отколкото каквото и да било друго, достигането до място на себепознание и мир.
Описвам сюжета неясно, главно защото не искам да развалям нищо от това, има твърде големи и важни събития, които бележат докъде е стигнала тази поредица. Цялата Слънчева система е разтърсена и преобърната наопаки, а всички правила са изхвърлени през шлюза до края на тази книга и буквално не знам накъде ще продължи.
Моето мнение за „Игрите на Немезида”
„Основаното семейство“ е централна тема през цялото време: какво определя семейството и дома, колко си готов да направиш за тях и кого избираш да бъде твоят народ. И тримата членове на екипажа на „Росинант“ навлизат в миналото си и разопаковат багажа си.
Във всяка книга има няколко гледни точки и за първи път ни се дава възможност да погледнем на събитията през очите на всеки един от екипажа на „Росинант“. Беше удоволствие да вляза в главите на всеки един от тези герои и да науча повече за всеки от тях и тяхната история. Вместо тази поредица да продължава да се усеща като „ХОЛДЪН и екипажа“, тук всеки член от „Роси“ е показан личностен.
Сюжетната линия на Наоми заема централно място и макар че тя не ми е любимка, тази книга ме накара да я видя в друга светлина. Нейната арка се гмурка в семейството, идентичността и прекъсването на връзката с токсичността на миналото със суровост, която се чувства заслужена. Да я наблюдаваш как се справя с травмата си, как се свързва с болезнените си спомени и как все още яростно защитава това, което обича? Беше наистина приятно.
Еймъс е толкова неусложнен, невероятно сложен герой и беше страхотно да получа повече информация за него. Наистина ми харесва начинът, по който обмисля нещата, и посоката, в която се развиват разсъжденията му, както и фактът, че всъщност не разбира какво мислят хората за него, освен ако нарочно не се е опитал да създаде определено впечатление. Пристрастна съм знам, привързана съм към Еймъс от първата книга, забавния психопат, който странно не е обичайният ми любим архетип. Неговите глави ми бяха любими. Определено бяха най-пулсиращите.
Опитът на Алекс с истинското семейство – с кръвните връзки – приличаше по-скоро на това да имаш много хора, които са се оказали в един и същи списък с имейли, без да знаят защо са се записали в него. Все пак беше хубаво да видя взаимодействието му с Боби и повече от семейния и флотския му живот.
Авасарала и Боби, без изненада, са емблематични, както винаги, внасяйки в еднаква степен политическа драма и сухо остроумие. Сюжетът се движи целенасочено, напрежението е истинско, а личното е също толкова завладяващо, колкото и планетарното.
Сюжетно това, което ми харесва в тази част, е как се задълбочава в съкрушеността на човечеството и че всъщност не е необходимо извънземна раса от свръхизвънземни да унищожи човечеството – човечеството няма проблем да направи това със себе си. Но не мисля, че тази част прави и някакви преценки, в смисъл, че не се опитва да реши проблема с човечеството или да каже, че то е добро или лошо, а само, че понякога може да бъде и от двете, животът е объркан и всеки се опитва да го разбере чрез собствения си опит. Любопитно ми е обаче как извънземният ъгъл ще играе в техния разказ на философско ниво. Нямам абсолютно никаква представа! А тази „финална сцена“ на епилога беше завладяваща и ужасяваща!
Обаче не мога да дам на тази книга 5 звезди,
защото въпреки че авторите полагат добри усилия за баланс между мъжките и женските персонажи (и целия екипаж ми е на сърце, въпреки че ме дразнят доста често) и разглеждат политиката на империята по един доста обмислен/критичен начин, те все още се връщат към толкова абсурдни екшън сцени в стил „Супермен” или „Сребърният сърфист”, които на фона на всички логични и обмислени ситуации стоят неадекватно.
Все пак „Игрите на Немезида” успява да задълбочи вселената и нейните герои по естествен, необходим и много удовлетворителен начин. Аспектът на намереното семейство беше най-силен, въпреки че голяма част от екипажа ни беше разделена през тази книга.
Залогът за екипажа е по-голям от която и да е от другите книги и покачва напрежението за поредицата до нови висоти. Нямам търпение за следващата част от поредицата, за да видя как ще се развие новата динамика на „Росинант“ и как ще се развият събитията в Слънчевата система и извън нея.
„Животворната Бездна” (разказ)
Накратко, историята на учен социопат, който е и гений от станция „Феба“ и открива свойствата на протомолекулата, можеше да доведе до по-добри резултати – и експериментът му и този разказ.
Главният герой е един от най-омразните ми персонажи в поредицата, така че, разбира се, беше интригуващо. Уф, мразя нюансите понякога.
Беше интересен интроспективен връх в начина на мислене на един герой и как е достигнал до момента, в който го заварваме в първа част. Но обстановката беше толкова ограничена и толкова стресираща, че не ми хареса толкова, колкото другите разкази от поредицата.
Рамкирането и ретроспекциите (които нямат много общо с хода на историята и само дават представа за миналото на Кортасар, което, между нас казано, е непълно и не представлява голям интерес към момента, защото той се появи само за секунда в основните романи. Ако ще бъде главно действащо лице в някоя от следвакище части можеше да се впишат по-добре като ретроспекции там.
Време е за разплата.
Докато големите сили – Земята и Марс – се надпреварват за контрол над Слънчевата система и новите светове отвъд Пръстена, жителите на Пояса страдат. Хилядите новооткрити планети остават недостъпни за тях. Отчаяни, те търсят както реванш, така и спасение. Гневът на Немезида, богинята на възмездието, ще се стовари върху най-ценното в човешката история – Земята. Екипажът на „Росинант“ се разделя. Космически кораби изчезват безследно. Частни армии се сформират в тайна. Единствената останала проба от протомолекулата е открадната. Новият човешки ред се кове, а Джеймс Холдън и екипът на „Росинант“ трябва да оцелеят и да намерят пътя обратно към единствения дом, който им е останал.
История за герои и бунтовници, борещи се за свободата си. Включва и непубликувания досега разказ „Животворната бездна“.
