Как се издава книга в България – интервю с Милена Ташева.
Книгоиздаването в България е сложен и често неразбираем за много от любителите на книги процес. За да хвърлим светлина върху този процес, поканихме Милена Ташева, редактор в едно от най-големите издателства в България, да отговори на няколко въпроса.
Милена има дългогодишен опит в книжния бизнес и е доказан професионалист. Завършила е специалност Книгоиздаване в СУ „Свети Климент Охридски“ и е натрупала своя опит в едни от най-големите български издателства и книжарници – „ИК Жанет 45“, „АБВ Писмена“, „Сиела“ и „Софтпрес“. От 2021 г. до момента тя е отговорен редактор в „Сиела“, където успешно допринася за развитието на издателската им програма. Името на Милена Ташева стои зад издаването на хитови заглавия като “Четвърто крило”, “Преследването на Аделайн”, “Благородството задължава” и редица други.
Преди да започнем с въпросите, държа да уточня, че мненията и позициите, които споделям в този разговор, са лични и не ангажират по никакъв начин издателството, в което работя.
Какъв е процесът на подбор на заглавия?
Ако отговоря, че прилича на лов на еднорози, ще бъде ли твърде непрофесионално? Подборът на заглавия за издаване прилича на подбора на заглавия за четене – всичко започва с информацията. Тя идва по много различни канали. Всеки редактор си има предпочитани, но никой не може да си позволи да разчита само на един.
Първият информационен канал са литературните агенти, които изпращат различни предложения за потенциални заглавия на ежедневна база. Отново те изпращат и каталози – гигантски файлове, в които са описани миналите, настоящите и бъдещите заглавия, представлявани от съответната агенция или издателство. Обикновено един месец преди някой от големите панаири на книгата по света (тези във Франкфурт, Лондон и Болоня) получаваме стотици каталози, в които има хиляди заглавия. Всяко от тях е описано със заглавие, техническа информация, информация за автора, анотация и информация за териториите, в които са продадени правата за превод и публикуване.
Изчитането им е доста трудоемко, но е добра подготовка за самите панаири, които можем да наречем втори информационен канал. Приличат на кошер.
Първия път, когато отидох на Панаира на книгата във Франкфурт, ми прилоша от мащаба му. С времето започваш да свикваш и да се чувстваш у дома между различните издателски зони.
Третият информационен канал са ръкописите от местни автори, които пристигат по имейл (в името на всичко свято, моля ви, не изпращайте печатни ръкописи!). Тук е важно колко добре авторът се е представил, дали е спазил условията за изпращане на ръкописи, или просто е прикачил един файл и не е казал нищо нито за себе си, нито за книгата си. Има нещо важно, което може да прозвучи жестоко, но го споделям с цел да спестя на някого разочарованието – издателите не са бета читатели или рецензенти, които да ви дадат оценка и отзив дали „има смисъл да продължавате да пишете“, „имате талант“ и т.н. Има професионалисти, които се занимават с това, академии за творческо писане, клубове за творчество и други, далеч по-подходящи места, на които да потърсите оценка и окуражаване. Ако изпращате ръкопис на издателство, уверете се, че той е най-доброто, което можете да сътворите.
Да се върнем към местата, от които черпим информация за потенциални заглавия за издаване. Слагам накрая социалните мрежи и препоръките от приятели и читатели, но те никак не са последни по важност – ако всяко второ видео, което ми излиза в социалните мрежи, е за определена книга, ако видя, че във Фейсбук група на бета читатели всички говорят за ново заглавие – естествено, че ще го проверя.
Някои от най-успешните заглавия, които съм издавала, са идвали с препоръка от читатели – това не означава да скрийншотваш всяка книга, която видиш някъде, и да питаш „ще издадете ли това“. Не, не можем да издадем всичко и всеки, направил три видеа за книгата си в ТикТок. Много често това са независими автори, които отделят много време за самопромотиране, не работят с агенти, комуникацията с тях е изключително трудна, а хайпът – подвеждащ. Ако искаш да препоръчаш книга за издаване на любимото си издателство, напиши им имейл. Разкажи за книгата – какъв е сюжетът, какво харесваш в нея.
Накрая идва личният вкус – книгите, които искаш да четеш самият ти. Много зависи от профила на издателството, разбира се, но вярвам, че добрият издател не бива да робува изцяло на личния си вкус, а да търси баланса между съвременните бестселъри, важните книги, личния си вкус и популярните тенденции.
Разбира се, има нишови издателства, със специфичен профил, чиято селекция е подчинена именно на този профил.
Кое ти влияе най-силно, за да избереш една книга?
Екселската таблица.
Шегувам се, но таблицата с разходите е много важен фактор. Истината е, че няма едно нещо, което да накланя везните – амалгама от толкова много неща е, че ако започна да ги изброявам, може би няма да ни стигне цялата безкрайност на интернета. Важно е да намериш баланса между тях. Не можеш да изключиш нито рационалността, нито емоциите.
И разбира се – да си направиш внимателно проучването, да премислиш всички плюсове и минуси. Но и да вярваш на инстинкта си.
Влияеш ли се от мнението на букстaграмърите и влогърите?
За коя част от книгоиздателския процес? Влияя се до степен да се информирам за нови заглавия и тенденции, особено от чуждестранните такива.
Има един тънък момент в социалните мрежи – всеки има право на мнение, но не всяко мнение е факт. Личният вкус и разбиране оказва голяма роля в начина, по който един блогър/влогър/създател на съдържание избира да представи дадено заглавие. В процеса на вземане на редакционни решения обаче личният вкус е факторът с най-малка тежест.
Всички книги ли четеш предварително?
Повечето, макар и не изцяло. Преди да предложа една книга за издаване, правя много сериозно проучване, което включва и четене на част от ръкописа. Задължително работя и с рецензенти – хора, които познават жанровете, в които подбираме заглавия, вълнуват се за автори и нови заглавия. Ако заглавието бъде одобрено за издаване, със сигурност „се налага“ да го прочета поне веднъж, докато работя по него. Понякога ми се събират 2-3 четения на една и съща книга в кратък период и става като с любимата песен по радиото – не искам да я погледна повече.
Ролята на рецензента е особено важна за ръкописите на български автори. Когато изпращам такъв ръкопис, обикновено не споделям информация за автора. Така получавам едно необременено, професионално мнение за чисто литературните качества на творбата, към което добавям своята експертиза както като читател, така и като редактор за евентуалния пазарен потенциал на заглавието.
Колко време отнема издаването на една книга?
Истината е, че можеш да издадеш книга и за един месец, но цената за това ще бъде не само твоето душевно здраве, но и това на хората, с които работиш. И ми се струва прекалено висока.
За преводно заглавие реалистичният вариант е от шест до осемнайсет месеца от подписването на договора до излизането на книгата. Ако добавим проучване и преговори, може да се проточи и повече. За български автори също варира доста.
Кога една книга става нерентабилна?
Ако книгата не успее да върне инвестицията в разумен период или ако разходите по поддържането ѝ в наличност надхвърлят печалбите.
Предполагам обаче, че ме питаш за поредици и защо понякога не успяваме да ги издадем до края. Знам, че много хора ще изсумтят недоверчиво срещу екраните си, но нито един издател не спира поредици от злоба. Това са много трудни решения, които се взимат след часове, прекарани пред екселската таблица – или пред палетите с непродадени екземпляри.
Представи си, че една поредица е три книги и ти си сигурен, че ще е страхотен хит. Инвестираш 20-30 хиляди в излизането на първа книга. За една година успяваш да си върнеш 3-4 хиляди. Инвестираш във втората – още 20 хиляди. Успяваш да си върнеш още 2-3-5 хиляди. Дотук инвестицията ти е около 50 хиляди, а обротът (не печалбата) – 10. Кой бизнес би инвестирал още в нещо, което доказано не носи печалба? Защо очакваме издателите да го правят?
Разбирам читателите, които казват: „Докато не я издадете цялата, няма да си я купя“, но това е най-сигурният начин да се уверите, че една поредица няма да бъде достатъчно успешна и ще се наложи да бъде прекъсната. Понякога нищо не помага, дори интензивна реклама (колко мога да говоря за нелогичната и необоснована омраза, която читателите изпитват към рекламата на книги…).
Това са бакалски сметки, естествено, но исках да дам някакъв пример, който да постави нещата във финансова, а не в емоционална перспектива. Аз също не обичам недовършени поредици и когато трябва да се откажа от някоя, го приемам като личен погром. Ала през последните години научих един много ценен урок – рано или късно трябва да се научиш да се отказваш от загубените каузи и да минимизираш загубите. Иначе усилията ти ще отидат по дяволите и няма да направиш много от хубавите неща, които те чакат да ги реализираш.
Защо някои книги не се преиздават, въпреки голямото търсене?
Защото всъщност няма голямо търсене. Изключително често се случва – издателите се подвеждат от група малобройни, но експресивни и настоятелни читатели; от високите цени на вторичния пазар; дори и от личен афинитет. Резултатът е голяма инвестиция (подновяване на авторски права, подновяване на права за превод или възлагане на нов, страниране, редакция и корекция, дизайн на корица и пр.) и разочароващи за издателя продажби, които не оправдават инвестицията.
Има някои редки ситуации, в които правата на автора „изчезват“, особено когато става дума за по-екзотичен или ексцентричен такъв. Ако не можеш да откриеш праводържателя, не можеш да издадеш книгата (поне не и законно).
Има и единични частни случаи на автори, които не искат да подновят правата за издаване в България, защото са недоволни от резултатите, не се идентифицират вече с тази книга и други (емоционални, политически, философски) причини, но както казах – това са частни случаи.
Възможно ли е сам/а да издадеш книга и как?
Самопубликуването (за мен е много важно да не го бъркаме със „самиздат“, който има исторически и политически корени) е напълно нормален процес и начин на издаване на книга. У нас все още съществува някаква стигма и не се гледа с добро око на автори, които инвестират в собственото си творчество. Предполагам, че се дължи на големите амплитуди в (не само) литературните качества на публикуваните творби – от изключителни книги до неща, които е трябвало да си останат в ученическите тетрадки на авторите им. Нямам личен опит с процеса на самопубликуване, а и описанието му в детайли ще отнеме много време, но в интернет ще намерите много информация. Въпреки че вече не предлагат консултантски услуги, блогът на „Фабрика за книги“ продължава да е източник на ценна информация.
Искам да отправя един съвет към авторите, избрали пътя на самопубликуването – не се предоверявайте на пишман експерти и онлайн платформи, които ви обещават чудеса срещу заплащане. Разгледайте книгите им – приличат ли на книгите в книжарниците? На тези, за които вие, като читател, сте готови да дадете парите си? Ако отговорът е „не“… помислете си добре дали това са подходящите партньори.
Съвременни български поети и писатели
Колко време траят авторските права, след като са закупени от дадено издателство?
Според уговореното в договора. Ако няма уговорен срок (уволнете адвоката си), важи този, предвиден в Закона за авторското право и сродните му права. Стандартно договорите се сключват за пет години, но в практиката си съм срещала най-различни варианти.
Една поостаряла, но полезна статия, която обяснява на разбираем език авторските права, може да се намери тук – разбира се, не е изчерпателна, но дава добра представа какво представляват авторските права.
Коя книга е била най-рисковата ти за годината (в смисъл под въпрос дали ще се хареса) и се оказва, че има голям успех?
Всяка книга е риск, пазарът е непредвидим, читателите – също.
Редакция: Ния Харалампиева
