Днес ще си поговорим с Ангелина Ангелова на тема, „Как се пише книга?“. Ангелина е автор на “Сърцето помни” (2022г.), „Любовта на музата“ (2023г.) и „Благородството задължава“ (2024г.). Повече за нея можете да прочетете тук.
Съвременни български поети и писатели
Без да губим повече време започваме с въпросите, приятно четене!
Вдъхновение: Къде намираш вдъхновение за историите си? Имаш ли специфични ритуали или навици, които ти помагат да развиваш креативността си?
Вдъхновение намирам навсякъде. Мисля че ключът към вдъхновението е любопитството и готовността да слушаш. Някой път подочувам случаен разговор, който довършвам в главата си. Истории на приятели, на които им се е случило нещо интересно. Видеа и статии с любопитни факти. Мемоари на известни личности. Светът е пълен с любопитни истории, само трябва да се огледаме. Музиката също ми носи страшно много идеи. Съвсем наскоро, докато бях на концерт на Ед Шийрън, просто от нищото в ума ми изникна решението на сюжетен проблем, който нищя от известно време.
По повод навиците – записвам си всички идеи и ги оставям да „отпочинат“. Не всичко, което ми хрумва, има потенциал за роман. Понякога е просто сцена. „Големите идеи“ идват с усещане за увереност, че има какво да разкажа и често първо ги развивам наум и когато знам всичко отначало – докрай, сядам да ги облека в думи.
Процес на писане: „Как съчетаваш ежедневните си задължения с писането? Кое те държи мотивирана и последователна?
Аз съм хаотичен човек, който иска да прави пет неща наведнъж. На всичкото отгоре винаги подценявам времето, което ще ми е нужно, за да изпълня докрай някоя задача. Което често води до усещане, че времето никога не стига. Затова се научих да гледам по-реалистично на възможностите си и да изясня за себе си своите приоритети. Важно ми е да пиша не просто за да издавам книги, а и за да задоволя собствените потребности да създавам. Обикновено си поставям цел от определен брой думи на ден, които трябва да напиша и знам, че каквото и друго да имам да свърша през деня, тези думи трябва да бъдат изписани. Тъй като вече работя по този начин от няколко години, знам ориентировъчно колко време ми е нужно. Ако не успея да ги напиша през деня, сядам вечер, след като съм приключила с домашните задължения.
По отношение на мотивацията – както казах и по-горе, още преди да започна първия си роман, седнах и проведох един много сериозен разговор със самата себе си. Знаех, че искам да пиша и искам да успея. Само аз мога да сбъдна целите си и единственият начин е чрез постоянство. Ако не проявявам постоянство, сама се предавам. Ако искам да успея, няма извинения. Не е лесно. Определено има дни, в които ненавиждам клавиатурата и усещам умора, нямам никакво вдъхновение. Но Юсеин Болт не е станал световен шампион като е тичал само в дните, в които му се е тичало. Та и аз така, пиша неизменно с и без желание.
Сюжет: Как избираш сюжета си? Планираш ли всичко в детайли, оставяш историята да се развие сама или героите ти определят как ще завършиш?
Обикновено всичко започва с една много ясна сцена. Сякаш гледам филм наум. „Сърцето помни“ започна с идеята как Себастиан моли Нора на колене за прошка. „Любовта на музата“ с нахлуването на Теа в джентълменския клуб, където е Хенри. „Благородството задължава“ с подигравателното отношение на Иса към Габриел. После започвам да си задавам въпроси – кои са той и тя, какво правят там? Как се чувстват в този момент, какво ги е довело до този сблъсък? Какво става после? И така малко по малко историята се разгръща в ума ми. Оставям идеята да ми се разкрие, за да я „видя в цялост“ преди да седна да я разказвам. Работя с outline, което представлява сбит преразказ на историята, правя си и профил на основните герои. В процеса на писане, много от сцените търпят промяна, опознавам много по-дълбоко героите и виждам, че някои измислени вече моменти не могат да се случат по този начин. Започна ли да усещам героите, всичко става много по-лесно, защото знам каква е мотивацията им и как биха реагирали във всяка една ситуация.
Персонажи: Как се раждат героите ти? Имат ли своите реални хора за модел или те са изцяло плод на въображението ти?
Бих казала, че персонажите ми са развиват около една конкретна черта на характера. Нора беше наранена и искаше справедливост, Теа беше амбициозна и се чувстваше подценена. Исабела просто искаше мъж на място и се имаше за голяма работа. Понякога заемам по някоя черта от приятел или личност, която много харесвам. Но държа героите ми да са самостоятелни личности, за да могат да действат свободно в историята и да не стават роби на жив пример.
Ревизии: Колко пъти обикновено преработваш ръкописа си, преди да го изпратиш на издателство/ редактор? Кой е основният ти фокус по време на преработката (стил, правопис…)?
Ах, редакцията, тази гадост неземна. Обикновено, докато пиша, си казвам – давай, давай, не се отказвай, после на редакцията ще си свиркаш. После идва време за редакция и аз си мечтая да съм на първа чернова и да не се налага да редактирам. Няма угодия 😀 Много е трудно да редактираш сюжетно, защото буквално късаш живо месо от историята си. Но е изключително важно като автор да можеш безскрупулно и безсърдечно да режеш, разместваш и пренаписваш. Не вярвам, че има автор, който е нацелил всичко от първа чернова. Дори и след най-старателен outline, пак има много за редактиране. Аз лично след като завършва първата чернова, си давам почивка от около месец преди да прочета текста. После идва отчаянието и усещането, че трябва да пренапиша всичко наново. Следва отлагането, докато черновата не ти избоде очите. И най-накрая започва истинската работа. Рядко успявам да проявя достатъчно разум, за да приключа с една редакция. Най-често минавам текста три пъти, преди да го пратя към редактор, с когото го минаваме още един път из основи и един последен, където се чете финално и се правят милимунди промени. Това е и причината, когато книгата най-накрая влезе за печат, аз да не искам да чуя повече за нея и героите. Обикновено в този момент от творческия път знам около 60% от книгата наизуст.
Преодоляване на предизвикателствата: Сблъсквала ли си се с отхвърляне или неуспехи по време на писателския си път? Как се справяш с критиката?
Първият ми роман ми извади душата. Не знаех как се структурира роман, не знаех как се изграждат герои, не знаех за тропите от писателска гледна точка, не знаех нищо и за епохата. Кръв, пот и сълзи беше положението. Когато го написах, минах една редакция, която беше къртовски труд и си казах – айдеее, готова съм. Дадох го на тест-читатели, оправих още малко и го изпратих на няколко издателства.
Не получих нито един отговор.
Похленчих, поревах и седнах пак да пиша. Беше много ключов момент за изграждането на човека, който съм днес. Никога не съм изпитвала по-силна убеденост, че писането е МОЕТО нещо. И си казах, че просто трябва да стана по-добра. Започнах наново и написах „Сърцето помни“. След като го изпратих, минаха точно три дни, преди да получа отговор от „Егмонт“. Случилото се беше отвъд най-смелите ми мечти.
По повод критиката, тук подходът е индивидуален – аз не пращам книга на издател, преди да съм я дала на поне четирима тест-читатели. Избирам ги не по симпатии, а по онова, което могат да ми дадат – съпругът ми винаги чете, защото той също създава вид изкуство и има различна гледна точка от моята. После идва една приятелка, която е архитект и има невероятен усет да проследява логически текста, тя много ми помага с моментите, които са нелогични. Третият човек е приятелка, завършила българска филология, която не само има невероятна обща култура, но и не си пада много по лигави сцени и драматизации и тя ми е „метъра“ за емоционалния заряд на историята. Обикновено давам на четвърти човек, който е фен на жанра, за да проверя доколко спазвам жанровите ограничения. Останалите бета-читатели са бонус, но ги подбирам по подобни критерии. Обратната връзка отсявам по онова, което ще помогне на текста, не на моята оценка за него.
Или иначе казано – златно правило ми е да разгранича онова, което човекът отсреща би разказал по различен начин, от истински полезното за историята.
Издаване: Какъв съвет би дала на човек, който обмисля да се самоиздаде? Какви са плюсовете и минусите на традиционното издаване в сравнение със самоиздаването и възможно ли е в България писател да се самоиздаде успешно?
Не съм способна да изкажа мнение, защото имам много бегли познания за самоиздаването. За себе си знаех, че ще опитам първо с традиционното издаване, защото самото писане на книгата е страшно времеемко и не виждах как ще се справя и с всички останали аспекти на издаването й. Бих казала, че няма правилен или грешен избор. Има автори, които тръгват като самостоятелни, за да преминат към традиционно издаване. Има и обратният вариант. Пътят на всеки автор е индивидуален и нищо не е необратимо. По-важна е връзката с читателите и спечелването на тяхното доверие.
Струва ми се, че читателите купуват книги заради автора, а не заради издателството. Така че за читателите не е от значение кой ви издава, стига да могат да ви четат. Аз, самата, винаги избирам да подкрепя инди авторите, защото мога само да си представя колко труд са хвърлили, докато издадат книгата си.
Маркетинг и популяризиране: Каква роля изиграха маркетингът за успеха на книгите ти?
Голяма. Ще ми се да кажа, че е достатъчно да пишете добре, за да се продава книгата ви успешно, но в днешно време в изобилието от книги, които излизат ежемесечно, е много лесно да бъдете пропуснати. Едно постоянно присъствие в социалните мрежи и открити отношения с читателите със сигурност помагат за успеха на автора и неговите книги. Сега ясно мога да си представя как редакторката ми Мила извива иронично вежди, защото аз съм крайно неактивна в социалните си канали, но пък смело раздавам съвети 😀
