Книга: „Кога престанахме да разбираме света”
- Автор: Бенхамин Лабатут
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Лабиринт
- Оригинално заглавие: Un verdor terrible, 2020
- Издадена на български: 2024 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 189
- Преводач: Захари Омайников
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Тази книга мога да я определя като нехудожествен роман.
В нея се разкрива реалния ужас на опасностите, за да обясни необяснимото и готовността да приемем неизвестното, дори когато не разбираме напълно в какво се забъркваме.
Разказано ни е много повече от просто история на известни учени. Книгата ви въвежда в техните истории, помага ви да разберете как са направили своите открития и засяга и техните недостатъци и погрешни поведения, които ги правят просто хора. Някои от най-великите открития на човечеството са довели и до най-тревожните и нехуманни изобретения. Последните няколко глави обръщат книгата към самите нас и отиват много по-далеч от простото преразказване на историята.
Похватът на писане на Лабатут е уникален. Да се заровиш в книга, посветена основно на квантовата физика, е плашещо, ако не знаеш в какво се забъркваш. Той намира начин да свърже поетично тези огромни теории със самооткриването и деградацията на личността. Цианид. Пруско синьо и пестициди. Отрова, нанесена на другите. Война в окопите. Изолация. Маниакални лекции. Черни дупки. Гнойни болести. Сингуларност; уроборос. Натрапчиви сънища. Преследване на себе си.
Моето мнение:
Чувствам се сякаш току-що съм преживяла невероятна въртележка от научни факти, уроци по история, магически реализъм, мрачна психология, философия, литература и халюциногени, честно казано. Какво приключение! В началото исках да проверя всички факти, но в даден момент просто се оставих да се нося от смесицата от факти и фикция и това се оказа изключително завладяващо и удовлетворяващо.
Първоначално изглеждаше като разсъждение за това колко тънка е границата между гениалността и лудостта, след това като кратка история за раждането и главните умове, свързани с квантовата теория. Но накрая завърши без ясно заключение, предполагам като квантовата теория.
В известен смисъл, фикцията и реалността са преплетени в цялата книга като дуализма на вълната и частицата: няма дълбоко заложена Истина с главна буква И, няма абсолютна реалност извън границите на сънищата и науката (на научните сънища и сънливата наука) и няма метафизика на света, която да може да се изведе изцяло от железни закони на нютоновата физика.
Не мога да си обясня как всеки параграф, всеки ред може да бъде толкова приятен за четене. Научният език сякаш те свързва с изключително сложните разсъждения, които се разглеждат едно след друго без прекъсване, изобилстват ужасяващи описания на отрови, газове, бомби, болести и т.н. Особено ми харесаха легендарните учени, заснети в моментите на провал, и „този“ начин, по който разказът е само второстепенен спрямо историята на съвременната наука, която, както се оказва, е удивителна. Или поне така я описва Бенхамин Лабатут. Всичко е там и по начин, който най-добре стимулира мозъка ми.
Авторът има способността да пише в безпристрастен, тъжен, почти монотонен нехудожествен тон, но книгата е странна, интересна и загадъчна. Това не е лесно да се постигне, затова Лабатут ми направи толкова силно впечатление. Текстът е просто прекрасен и се усеща почти като любовно писмо към математиката и науката, което ми допада напълно. Част от него ми се стори малко странна, но други части ме разтърсиха.
Не е научна фантастика, а научно-фантастична литература.
Потапянето в квантовия свят – дори и да е от части фикция – ви кара да се замислите: „Кога [аз] престанах да разбирам света?“ и какво съм готов да приема като лично непостижимо?
Бенхамин Лабатут е обсебен от гениите и героите в творбата му са съвсем истински, реално съществували хора.
Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер са само някои от светилата, в чийто живот писателят ни потапя, за да проследи как те се опитват да решат най-сложните въпроси на битието. Често обречени на самота и безумство, тези учени имат прозрения, някои от които променят към добро живота ни, а други разчистват пътя към невъобразими страдания и вододелът между двете никога не е ясно очертан. Карл Шварцшилд полага основите на теорията за черните дупки направо в окопите на Първата световна война, а после губи разсъдъка си. Фриц Хабер открива азотните торове, спасили милиони хора от гладна смърт, а после разработва химическо оръжие, погубило други милиони.
В този „документален роман“ – антиутопия, която обаче се разиграва не в бъдещето, а в настоящето, Лабатут впряга мощта на въображението и на художествената литература, за да разкрие тъмната страна на рационалността и да покаже, че колкото повече се лутат и страдат героите, колкото повече се опитват да вдигнат стени от формули, които да ги предпазят от хаоса, толкова по-ясно се откроява някакъв висш разум, който отново и отново връща дерайлиралия свят към нормалността.
„Кога престанахме да разбираме света“ е сред финалистите за международната награда „Букър“ през 2021 г. и сред 100-те най-добри литературни произведения на ХХІ век според проучване на „Ню Йорк Таймс“.
