Книга: „Кръвна песен”
- Автор: Антъни Райън
- Поредица: Сянката на гарвана #1
- Издателство: Бард
- Заглавие на английски: Blood Song, 2011
- Издадена на български: 2015 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 672
- ISBN: 9789546556325
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Кръвна песен“ в Goodreads
Предпоставка:
Антъни Райън пише под псевдоним. Не успях да разбера как се казва всъщност британският автор, но разбрах, че е решил да направи тази стъпка, защото по време на написването на дебюта си „Кръвна песен“ е работил като държавен служител. Успоредно с работата си тогава той е учил средновековна история в неработно време, поради което са минали шест години и половина, докато завърши романа си. В началото обаче работата му не е била увенчана с успех: той не е успял да си намери агент. Затова е решил да издаде „Кръвна песен“ самостоятелно. Книгата е била приета с ентусиазъм от читателите и по този начин е събудила интереса на издателския гигант Penguin books, който е предложил на Райън договор за три книги – така се е родила трилогията „Сянката на гарвана“.
Сюжет:
След години в тъмницата, най-прочутият затворник на Алпиранската империя, отново вижда слънцето. Вейлин Ал Сорна знае, че е бил освободен само за да умре. Кораб трябва да го отведе до Мелденските острови, където ще се изправи в безмилостен дуел на живот и смърт. В пътуването му го придружава имперският летописец Верние, който не може да устои на изкушението да разпита лично „Убиеца на Надежда“. Вейлин му разказва историята си. Той разказва за детството си и обучението си в строгия Шести Орден на Обединеното кралство, за времето си като воин на вярата, за войните като меч на краля и за кръвта по ръцете си. Но най-голямата му тайна той пази за себе си: загадъчната сила, която шепне във вените му и го учи да вижда. Той не може да рискува да посвети писаря, защото зад тъканта на света зловещо същество жадува да завземе контрола над цялото човечество. Вейлин е единственият, който може да осуети плановете му. Той е Сянката на гарвана. Песента му още не е изпята.
Моето мнение:
Пътят на Вейлин Ал Сорна от изоставено дете до закален воин от Шестия Орден е класически по своята структура, но начинът, по който Райън го представя, го прави свеж. Сцените с тренировките са брутални, потапящи и емоционално натоварени, показвайки не само физическите изисквания към момчетата, но и психологическата тежест от това да бъдат превърнати в оръжия за вярата и короната. Винаги съм обичала мотива „сирачето намира приятели чрез упорита работа и всеотдайност“, а тук той е представен с искреност и тежест. Връзките, които Вейлин изгражда с братята си в Ордена, изглеждат автентични, изковани в огън и трудности, и те придават на романа емоционалната му същност.
Антъни Райън блести в това да показва, вместо да разказва, особено що се отнася до Вейлин. Амбициите, мотивацията, приятелствата и моралният му компас се разкриват естествено чрез действията му, а не чрез директно обяснение, и това го превръща в напълно изграден и правдоподобен герой. Райън не претоварва читателя с обширни обяснения; вместо това той разкрива Вярата, Ордените и по-широкия политически пейзаж постепенно, през погледа на Вейлин. Това придава на света усещане за жива реалност и загадъчност, с намеци за по-големи сили, които действат извън непосредствените борби на Ордена. Рамката на повествованието, в която Вейлин разказва историята на живота си на летописец, добавя още едно измерение, напомняйки на читателя, че слушаме историята на човек, който вече е станал легенда, дори докато го наблюдаваме как се превръща в такава.
Той е герой, който излъчва дълбока човечност.
Лоялността му, съмненията му и постепенното осъзнаване на цената, която трябва да плати за избрания път, го правят изключително интересен за проследяване. Второстепенните герои – от братята му в Ордена до наставниците и съперниците му – са ярко изразени и запомнящи се, като всеки от тях придава допълнителна дълбочина на историята. Взаимоотношенията, и по-специално братските връзки, са това, което издига романа над равнището на обикновена история за обучение и битки.
Едно нещо, което наистина ми направи впечатление, беше изграждането на женските образи. Хареса ми контрастът между принцеса Лирна и сестра Шерин. За мен те бяха като двете страни на характера на Вейлин. Лирна търси власт и знания заради положението си и начина, по който баща ѝ я е превърнал в малко повече от политически актив. Болезнено ясно е, че тя би била много по-силен владетел от брат си, но е отстранена просто заради това, което е.
Сестра Шерин, от друга страна, се отличава с добротата си и желанието си да помага на другите. Вместо да бъде ценена, тази доброта се възприема като заплаха. Тя е изолирана, използвана и отблъсквана, което прави историята ѝ тихо трагична. Много ми хареса как в романа са разпръснати фини намеци за ролята и самоличността ѝ.
Темпото е равномерно и обмислено, като се поддържа отличен баланс между по-спокойните моменти на развитие и динамичните сцени на действие. Когато историята излезе извън стените на Ордена и се разгърне в по-мащабни конфликти, аз вече бях заинтригувана от пътешествието на Вейлин и от заложеното на карта в света около него.
Забележките ми към книгата са чисто и просто лични предпочитания.
Понякога ми се струваше, че наистина интересните части от сюжета се пренебрегват, а получаваме повече подробности за тези, които не са ми интересни. Не ме разбирайте погрешно, аз съм за бавното развитие на действието и всичко беше от решаващо значение за сюжета. Нямаше нищо, което да е наистина ненужно. Когато ставаше въпрос за битките обаче, получавахме толкова много детайли и информация, а след това главата приключваше и следващата започваше след битката с кратко резюме на това, което бяхме пропуснали. Не знам дали само аз съм усетила този похват дразнещ.
Като дебютен роман „Кръвна песен“ звучи уверено. Прозата на Райън е ясна и увлекателна, героите му изглеждат живи, а неговият свят притежава дълбочината, характерна за много по-опитен автор. Антъни Райън не е от онези фентъзи автори, при които всичко е розово, доброто винаги побеждава, а главните герои винаги получават щастлив край. Магията също не е панацея за всичко в света, който той е създал. Предлага стандартните жанрови мотиви, като същевременно добавя достатъчно оригиналност и сърце, за да се открои. Затворих книгата, удовлетворена от разказаната история и бих дала шанс на следващата част от трилогията, за да видя как легендата на Вейлин продължава да се разгръща.
Първият от том от фентъзи поредицата „Сянката на гарвана“ ще ви потопи в свят на войни и интриги,
лоялност и предателства, конфликти и изпитания на вярата.Шестият орден носи меча на правосъдието и сразява враговете на Вярата и Кралството.
Вейлин Ал Сорна е само десетгодишен, когато баща му го оставя пред железните порти на Ордена. Братята от Шестия орден са се посветили на битките и Вейлин ще бъде обучен и закален за суровия безбрачен и опасен живот на Воин на Вярата. Той вече няма друго семейство освен Ордена.
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
Чуйте призива на Кръвната песен!
