Книга: „Лехуса”
- Автор: Васил Попов
- Поредица: Мамник #2
- Издателство: Колибри
- Издадена: 2025 година
- Издание: Мека и Твърда корица
- Брой страници: 516
- ISBN: 9786190217381
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Лехуса“ в Goodreads
Казвал съм го много пъти, ще го кажа и сега – когато четеш поредица, обикновено трилогия, в тоя случай поне квартет, обикновено втората книга е най-слаба, защото е един вид „мост“, който свърза първата с третата. Тук случаят е още по-интересен, защото самият Васил Попов сподели, че реално „Лехуса” и „Аджер” са били една книга, която обаче е станала прекалено дълга и се е наложило да бъде разделена на две части. Та, така тази втора част е малко изкуствено създадена, но въпреки това изпълнява ролята си добре.
Сюжет
Основните герои от първата книга са тук – виждаме Божана, Митко, Камен, както и Неда и Дана, но разбира се, авторът ни запознава и с няколко нови, като тези, които се оказват най-важни за повествованието са Лора – бивша състудентка на Божана, която се занимава с археология и Бранимир, мистична личност от тракийското село Усое, чиято съдба е тясно свързана с тази на Божана.
Събитията се развиват паралелно, както във Вракола, така и в Усое, като разбира се, Божана е в тяхната основа. Без да издавам много от сюжета, ще кажа, че отново добре преплетени са мистицизъм, история, дори и легенди, като ще станем свидетели на появата на нови същества от българския фолклор. На няколко момента, авторът използва ретроспекция, за да допълни света на героите си и да ни разкаже малко повече за тяхното минало.
Моето мнение за „Лехуса”
Васил Попов много добре преплита древното с модерното и някои от сюжетните линии са доста актуални и любопитни, като всяка все пак е директно свързана с основната нишка. Личи си и много доброто проучване и времето отделено на фолклорните вярвания и порядки, стилът е жив, описателен и определено създава добра атмосфера. Казвайки това, все пак на моменти мотивите на героите са разкрити не чрез техните действия, а чрез обяснения на самия автор, което малко не ми се понрави. И все пак, макар и втора книга в поредицата, творбата определено си заслужава.
Оценка 4/5
Мистериите на българския фолклор оживяват в чудовищни измерения в продължението на „Мамник“ – „Лехуса“.
Нощният покой над трънското село Вракола е прорязан от далечен бебешки плач и прииждането на нови демони. Този път граничните полицаи Божана и Митко ще се изправят пред още по-сложни загадки, които ще ги отведат до древен храм-кладенец и новооткрито тракийско съкровище. В разплитането на случая ще им помага и археологът Лора Кадурина – приятелка на Божана от студентските години. Ала Вракола ще се окаже тясна за мащабите на мистерията и те ще се доберат до потайностите на Странджа планина. В лабиринтите на загадката героите ще се сблъскат с нови приятели, но и с нови страхове.
