Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ 2026
На 11 май 2026 се проведе тържественото връчване на една от най-значимите награди за българска литература. В конкурса за български роман тази година участваха 30 книги. Сред тях бяха избрани 6 творби, които да се борят за големия приз.
- „Болката идва по-късно“ от Антония Апостолова, Издателство „Жанет 45“,
- „Под месечината, огромна като тиква“ от Боян Йорданов, Издателство „Жанет 45“
- „И аз слязох“ от Владимир Зарев, Издателска къща „Хермес“,
- „Последният ловец на делфини“ от Захари Карабашлиев, Издателство „Сиела Норма“ АД,
- „Пъстървата“ от Ирена Форел, Издателство „Фама“
- „Родиния“ от Николай Терзийски, Издателство „Жанет 45“.
Журито в състав: проф. д. н. Божидар Манов (председател), доц. д-р Бойко Пенчев, доц. д-р Ани Бурова, д-р Яница Радева и доц. д. н. Морис Фадел, избра „Под месечината, огромна като тиква“ за роман на годината. Авторът на романа е писателя Боян Йорданов. Романът е издаден през 2025 от Издателство „Жанет 45“.
Боян Йорданов е родом от Ботевград. Дебютният му роман „Възлюбените“ е издаден през 2022г. Има редица публикации в „Литературен вестник“, сп. „Страница“ и в различни електронни издания. По образование е биотехнолог и доктор по инженерна химия, работи във фармацевтично предприятие. „Под месечината, огромна като тиква“ е вторият му роман, за който получава и наградата „Хеликон“ 2025.
На прага на двайсети век, в малкото селце Зановец, в сърцето на проветривите македонски земи, се раждат две момчета. Независимо от противоположните им характери, ценности и цели, детското им приятелство винаги ще ги кара да се съревновават един с друг, докато съдбата ги среща и разделя, обединява и противопоставя. Този роман разказва един-единствен ден. Ден, побрал в себе си два човешки живота и над половин век история.
За разлика от месечината, историята никога не е една-единствена. Историята, също като човека, е изтъкана от нюанси, които можем да видим, почувстваме и изпълним със смисъл. Героите на Боян Йорданов ни разказват първата половина на двайсетия век, показват ни времето, близко и едновременно далечно. Мащабни романи като този, също като месечината, спасяват човека от мрака на забравата.
Николай Терзийски
