Книга: „Пет фентъзи разказа“
- Автор: Дж. Р. Р. Толкин
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Прозорец
- Преводач: Любомир Николов, Невена Дишлиева-Кръстева
- Издание: 1997
- Издадена на български: 2022 година
- Брой страници: 352
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Не е налична Аудио версия в Storytell
Това е хубава колекция от това, което може да се счита за по-класически приказки и харесвам корицата, която са избрали. Обикновено ми е много трудно да оценявам и рецензирам книги като тази, защото, разбира се, някои истории са по-добри от други. Но тук нещата бяха повече от лесни. Историите бяха разнообразни, като същевременно оставаха фантастични по истинския Толкин начин.
Роувърандъм: 5/5*
Проправям си път през „Пет фентъзи разказа“ за първи път, но вече съм чела повечето от произведенията в него от по-ранни издания. Това беше препрочит за мен.
Първоначално е било написано за сина на Толкин, Майкъл, когато той губи кученцето си играчка. Въпреки това, историята е невероятно лековата и безгрижна. Кучето Роувър захапва магьосник за панталоните му и го превръщат в играчка. Това е историята на неговото пътуване и приключения.
„Роувърандъм“ лесно се превърна в любимита ми от всичките 5 истории.
От време на време се улавях, че въртя очи заради глупостта на малкото куче, но това го направи по-забавно за четене. Толкова е безгрижен и невинен, а сюжетните събития са доста щури, че е просто такова удоволствие да се чете. Хареса ми причудливостта, настройките, лекия хумор на героите и разбира се, самото писане, да не говорим за великолепните илюстрации на Алън Лий.
Любимото ми нещо в тази малка приказка е, че все още можете да видите големия размах, с който Толкин пише. През неговият поглед ясно винаги виждате голямата картина и какво би могло да бъде, вместо просто да тъче нещо малко – нещо… дори за неговия 4-годишен син.
Лично за мен 5/5*. Втория път ми хареса дори повече.
Фермера Джайлс от Емз: 5/5* – „Пет фентъзи разказа“
Мисля, че това е сладка история, която лесно може да попадне в графа „приключенията на Артур“. Иска ми се да беше по-популярна и достъпна на нашия пазар.
Имам чувството, че почти изцяло тази история е за алчността. Докато Джайлс се смята за добър към хората си и много харесван, той все още е изкушен от златото на дракона. Макар и не толкова грубо, колкото краля и неговия двор.
Разбира се, получаваме и двойното удоволствие от нещо леко и приятно, както при повечето от по-ранните творби на Толкин, смесено с буйното въображение на самия крал на фентъзито.
Лично за мен 5/5*, тъй като втория път ми хареса още повече.
Приключенията на Том Бомбадил: 4/5*
Това е стихосбирката на Толкин. Включва две стихотворения за Бомбадил, който читателите ще познаят от срещата на Фродо с него в „Задругата на пръстена“.
Колекцията включва три, които всъщност са представени и във „Властелинът на пръстените“, а книгата има страхотно въведение „във вселената“. Там се споменава как някои от историите са написани от Билбо или Сам и как една от тях всъщност е мечта, която Фродо е имал, въпреки че вероятно не е написана от него.
Приятни, добре преведени произведения 4/5*
Ковача от Голямо Омайно: 5/5* – „Пет фентъзи разказа“
С тази история се срещам за първи път, но определено ме омагьоса. Преживях сякаш съновидение в разказа, което добавя към приказното усещане. Наслаждавах се да се разхождам с ковача из странната и прекрасна земя на Феите.
Листо от Дребносръчко: 5/5*
Това беше хубаво, лесно за разбиране четиво, тъй като е кратка история. Освен леките намеци за личните страхове на автора, тук със сигурност има дълбока метафора за живота, неочакваното заминаване, страданието и чистилището и великото отвъд. Аз самата не съм вярваща – и не ме разбирайте погрешно, Толкин не дава пресилена християнска/религиозна настройка тук – но наистина се наслаждавам на начина, по който той предава всичко това чрез малките неща, в най-малката история. Дребносръчко иска да завърши рисуваното си платно преди голямото си пътуване, но изглежда не може да свърши нищо заради всичките ненужни прекъсвания. Един вид глупав, забавен начин да се опише самият живот.
За вълшебните приказки – есе: 5/5* – „Пет фентъзи разказа“
Една уникална и смислена лекция, която обрисува вижданията на Толкин за „приказката“ и колко много може да се изследват нейните параметри. Нямам способностите да се възхитя писмено на начина, по който Толкин описва света – първичния и вторичния…
Ако харесвате приказки, фентъзи и особено „Хобит“, определено ще се насладите на повечето от тези истории. Не получавате никакви разширения за Средната земя, но историите са достатъчно приятни сами по себе си.
Приказната страна е опасна, в нея има вълчи ями за непредпазливите и тъмници за прекомерно дръзките…
Кралството на приказките е необятно, дълбоко, високо и изпълнено с какво ли не: там се намират всевъзможни зверове и птици; безбрежни морета и неизброими звезди; красота, таяща чаровна магия и вездесъща заплаха; радост и скръб, остри като мечове. Човек може да се смята за щастливец, че стъпките са го довели в това кралство, ала със самото си богатство и с цялата си необичайност то сковава езика на пътешественика, който ще разказва за тях. И докато е там, за него става опасно да задава прекалено много въпроси, инак портите могат да се захлопнат и ключът да изчезне.“
Дж. Р. Р. Толкин
В сборника да включени:
- Роувърандъм
- Фермера Джайлс от Ем
- Приключенията на Том Бомбадил
- Ковача от Голямо Омайно
- Листо от дребносръчко
- За вълшебните приказки (есе от Дж. Р. Р. Толкин)
