Книга: „Пиранези“
- Автор: Сузана Кларк
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Лабиринт
- Страници: 224
- Дата на издаване: 2021
- Издание: Мека корица
- Не е издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytel
Книга с чисто и невероятно атмосферно съдържание с фантастичен мистериозен сюжет, това е уникално изживяване, което само велики автори могат да съживят.
Някак си тази книга изглежда като разрез между Black Mirror и Doctor Who – като същевременно е алтернативна вселена на Spirited away – всичко това в една компактна малка опаковка (вероятно затова я харесах толкова много).
Сюжет:
Имах чувството, че се потопих дълбоко в един нов свят, който също беше този свят, който беше прекрасен и трагичен и напълно спокоен и бурен. Някак си въпреки малкото герои, които книгата представя, това е изследване на това какво прави човек такъв, какъвто е, естеството на запомнянето и устойчивостта, любовта и връзката.
Това е вид история, която ви кара да напишете анализи, книги, есета и дори тези за тях. Ще се превърне в класика, която бъдещите поколения ще изучават и ще пишат статии върху нея. Това е книга, която ви кара да се замислите върху дълбокия смисъл на това, което сте прочели.
Пиранези е вид примитивен човек, но изглежда щастлив от това и се наслаждава на всичко, което има в този голям Дом, той е доволен от статуите, различните зали, рибата, която може да яде, птиците, той знае и разбира промените, които настъпват с прилива, той уважава и прави приношения на мъртвите, той не е тъжен или да изпитва някакви лоши чувства, известни ни, те не съществуват за него. Той харесва Другия, защото с неговото присъствие не се чувства самотен, което може би е единственото нещо, което може да промени решението му да напусне Домът.
Пиранези може да е експеримент за човешките същества и техните вярвания и духовност, техните нужди от знания, които могат да ги доведат или до тяхната гибел, или до тяхното щастие.
Можем да съжаляваме Пиранези за това, което смятаме за негово затворничество, загубената му идентичност, приемането му за това, което му беше направено, но той го вижда като обогатяващо и вечно изключително преживяване. Всичко е откровение за него и акт на голяма доброта от Домът. Пиранези, за разлика от Другия, обича Домът, разбира го, приема го, вижда неговата красота, той се превръща в негово убежище и вече не в негов затвор.
Моето мнение за „Пиранези“:
Това е първата ми книга от Сузана Кларк и наистина съжалявам, че ми отне толкова време, за да стигна до тази авторка. След като прочетох тази книга, бях някак литературно възбудена, не можех да спя или да мисля за нещо друго, опитвайки се да анализирам тази красива и толкова мистериозна история в ума си…
Книгата е сравнително кратка и така успява да запази чара си до края. И най-важното – работи на всички нива:
Работи като странна фантастика/фентъзи.
Работи като метафора за травма.
Работи като метафора за психично здраве и изолация.
Работи като чиста история за смелостта.
Работи като показно за манипулация и как тя продължава да се случва на хората.
Тази книга е като сън: бавна, странна и интензивно атмосферна. Не мисля, че книгата има обрат, въпреки това, което някои рецензии могат да кажат. Ако наистина следите малкото сюжет, ще предвидите действията доста отрано. Не, тази книга наистина блести в света, създаден от Кларк. Имах чувството, че можех да съм в Домът, да вървя редом с Пиранези, също толкова омагьосана от красотата около мен.
Просто се насладете на тази почти причудлива история за странен свят и странни събития.
„Пиранези“ на Сузана Кларк, авторка на култовата епопея „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“.
Преди 16 години Сузана Кларк пише „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“, култова епопея, достигнала тираж от 4 милиона бройки и призната за литературен шедьовър.
Най-после дочакахме и втория роман на Сузана Кларк, определян от „Дейли Телеграф“ като книга от първостепенна важност в света на литературата.
Пиранези живее в странен свят, който всъщност е безкраен паладиански дворец със зали, украсени с причудливи статуи, с безкрайни коридори и вестибюли, с горни етажи, където са се заселили облаците, и с долни, в които се плиска океанът.
Ден след ден той описва чудесата му, във вторник и четвъртък се среща със своя приятел Другия, понякога разговаря с птиците или отдава почит на Покойниците. Но най-често е сам.
Изведнъж по вратите започват да се появяват странни знаци с тебешир. В Дома се е появил нов човек. Но кой е той? И какво носи, дали разруха и безумие, както твърди Другия?
Пиранези трябва да издири отдавна изчезнали текстове, да разбули тайни, да съживи болезнени спомени. Изведнъж светът, който му се е струвало, че познава, става опасен и страшен.
Но красотата на Дома е неизмерима, добротата му – безпределна.
