Книга: „Планета на изгнаници”
- Автор: Урсула Ле Гуин
- Поредица: Хейнски цикъл #2
- Издателство: Галактика
- Оригинално заглавие: Planet of Exile, 1966
- Издадена на български: 1992 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 158
- Преводач: Катя Манчева
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет
Книгата ни пренася на планета с много дълга година, всеки сезон трае повече от нормално десетилетие. Там живеят две основни общества – местните хора, които живеят на племена и нямат кой знае какво технологично развитие и изгнаниците – потомци на колонисти, пристигнали от галактическата цивилизация на Хейн. Те са забравени на планетата и нямат връзка със своите родственици, защото устройството им за междузвездна връзка (ансибъл) не работи.
Макар и двете цивилизации да не са в открива война, между тях съществува неприязън и неразбиране на отсрещните порядки и привички. За местното население пришълците винаги ще си останат такива, докато колонизаторите гледат на местните като на диваци и технически изостанали.
Действието се развива точно в прехода между есента и зимата, когато става ясно, че трето, номадско племе – наречено гали е успяло да обедини всички свои дребни племена под обща шапка и бягайки от идващия студ, завладяват всяка крепост по пътя си. Тук идва и преломния момент – ще успеят ли двете племена да се обединят и да се противопоставят на общия враг и идващото зло или няма да загърбят различията си и ще бъдат постепенно асимилирани.
Мнението ми за „Планета на изгнаници”
В основата на книгата са Атаг Алтан – водач на изгнаниците и Ролери – дъщеря на вожда на местното население. Срещнали се случайно, пламналата между тях любов се явява както и мост, така и пречка за бъдещите начинания. „Планета за изгнаници“ е малък по обем, но дълбок роман. Той поставя основите на големите теми на Ле Гуин: идентичност, чуждост, любов отвъд границите и нуждата от съжителство. Романът е кратък, но плътен, с фокус върху персонажи, а не толкова върху действието. Тук акцентът е по-малко върху епични войни и повече върху лични връзки.
Трагизмът и надеждата се преплитат – изгнаниците губят връзката със своето минало, но намират нов дом чрез любов и обединение.
Оценка 4/5
Oт шecтcтoтин гoдини изгнaницитe oт зeмнaтa кoлoния нa дaлeчнaтa плaнeтa Eлтaнин живeят cрeд примитивнитe, врaждeбнo нacтрoeни мecтни плeмeнa. Прeoдoлeли нe eднa и двe oпacнocти в тoзи чужд cвят, ceгa тe ca изпрaвeни прeд зaплaxaтa дa бъдaт унищoжeни oт нaxлулитe oт ceвeр вaрвaрcки oрди, кoитo пoмитaт вcичкo пo пътя cи. Eдинcтвeнoтo cпaceниe зa тяx c дa ce cъюзят c мecтнитe житeли. Тoгaвa мoжe би щe уcпeят дa oтблъcнaт нaшecтвeницитe и дa oцeлeят прeз дългaтa, пeтнaйceтгoдишнa зимa, a мoжe би и дa прoдължaт cъщecтвувaнeтo cи нa чуждaтa плaнeтa… aлa вeчe нe кaтo изгнaници.
