“Черно сърце” изследва най-тъмните кътчета на човешката душа. И всъщност има ли такава “след” като злото вече е сторено. Какво се случва тогава.
Книга: “Черно сърце”
- Автор: Силвия Авалоне
- Поредица: Няма
- Издателство: Колибри
- Преводач: Евгения Атева
- Издадена на български: 2025
- Брой страници: 400
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Една от най-чувствителните теми в днешно вече е насилието от дете над дете. Безброй въпроси защо ? Как се стига до там? Кой е виновен? Какво става когато най-лошото е факт?
Сюжет
В “Черно сърце” проследяваме историята на Емилия и нейното “след”. Да, отново обръщам внимание на тази думичка, защото всъщност тук ще проследим какво всъщност се случва с човек след извършване на най-тежкото престъпление. Има ли живот след това? Има ли изкупление, прошка, път, избор?
Нямах идея за какво става дума в книгата. Започвам да чета и виждам двама души. Единият заровен в книги, самота и нещастие на възможно най-обезлюденото място, заради своята лична драма и загуба. Другият пристига в същото това обитание с два куфара дрехи и тонове емоционален багаж. Започват връзка. Всеки търси своето бягство в другия, но с времето и неизбежно настъпващата любов става сложно, защото Емилия не е казала на Бруно най-големият си грях. Единственото непростимо. Автора също не го споменава макар читателя да се досеща, защото има само едно нещо, от което връщане назад няма, след което и потърпевшия и извършителя са безвъзвратно изгубени. Не се казва директно, защото самата героиня дори не смее да го изрече. Ние знаем. Не мисля, че това е спойлер.
Истината обаче винаги намира път. Ще намерят ли такъв Емилия и Бруно.
Моето мнение
Много силна история. Много тегава тема. Престъплението и наказанието са вълнували не един автор. Не мога да стана съпричастна с героинята или да кажа има начин, защото не знам дали наистина има и какъв е той, но не мога и да съдя, за това също има кой. А в повечето случаи когато говорим за объркано и наранено дете, още по-лошо, тъй като най-големият съдник ставаш самият ти на себе си.
Много се разкъсвах каква оценка да дам и да давам ли, но романът като роман ми хареса. Силвия Авалоне предаде добре историята си, увлекателно, стегнато, емоционално. Много по италиански. Представих си много от описаните места, изправителния затвор, Сасая, погледът на тълпите. Но не можах да усетя докрай Емилия или не исках не знам. Това е единствената причина да дам 4 звезди, а не 5.
*Екземпляр предоставен от издателството за ревю.
Емилия и Бруно се срещат в Сасая, малко селце, сгушено в планината Биела. В това забравено от Бога кътче на света те разбират, че са загубили всичко – макар и по съвсем различни причини – и че Сасая е място за бягство за тях, двама души, престанали да вярват в бъдещето си. Но независимо дали си виновен, или невинен, жертва или палач, бъдещето идва и разкрива какви сме всички ние – безкрайно крехки, фатално човешки.
С любов, каквато само големите автори могат да отдадат на своите персонажи, Силвия Авалоне е написала най-зрелия си роман. „Черно сърце“ е история за наказание и спасение, която изследва най-тъмните и дълбоки кътчета на душата, за да ги изпълни със състрадание, живот и светлина.
