“Сборището” е готическа фентъзи романтика с елементи на dark academia и вещерство. Интересна идея и не толкова завладяващо изпълнение, което се чете бързо и предлага шокиращ край.
Книга: „Сборището“
- Автор: Харпър Л. Уудс
- Поредица: Сборището книга #1
- Издателство: Сиела
- Преводач: Йоана Гацова
- Издание: 2023
- Издадена на български: 2024 година
- Брой страници: 400
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет
Главната героиня Уилоу е млада вещица, отгледана и обучена със задачата да отмъсти за миналото на семейството си. Тя трябва да постъпи в университета за вещици, където да се научи да владее магията си и да открие костите на предците си, за да освободи Сборището от Сбора и Носителите.
Но още от началото акцентът върху тази мисия е неясен. Повествованието често се лута и оставя впечатлението, че личната цел на Уилоу е повече претекст, отколкото същински двигател на сюжета. Университетът сам по себе си е мрачно и отблъскващо място – с „доброволна“ програма за размножаване и Носители, които се хранят с кръвта на вещиците.
В академията Уилоу се сблъсква с Аларик, мистериозен и властен директор, който е и Носител. От враждебност и подозрение, отношенията между двамата прерастват в сложна сделка, скрепена с кръв и неоспоримо привличане.
Мнение
„Сборището“ не е скучна книга – напротив, потенциалът е налице: тъмна атмосфера, магически свят, елементи на enemies-to-lovers. Но изпълнението често куца. Целият конфликт изглежда неясно структуриран и непоследователен. Основната мотивация на Уилоу е бегло засегната, а решенията ѝ – често необясними.
Срещнах логически несъответствия, които ме извадиха от историята – от анатомично съмнителни сцени до магически закони, които се пренебрегват, когато е удобно за сюжета.
Истината е, че четях предимно заради романтичната линия. Сексуалното напрежение между Уилоу и Аларик е водещата сила в повествованието, а не сюжета или магическата интрига. За щастие, краят предлага някакво удовлетворение, макар и недостатъчно, за да компенсира объркаността и пропуските дотогава.
„Сборището“ е добра идея с колебливо изпълнение. Ако търсите dark academia с вещерски привкус, сексуално напрежение, и не държите прекалено на логическата последователност – вероятно ще ви допадне. Но ако очаквате ясен свят, стабилен сюжет и последователна магическа система – може да останете разочаровани. Ако все пак ви се чете за секси преподавател, то бих препоръчала “Готикана”, като доста добро попадение.
Уилоу е последната наследница на древен род вещици и в кръвта ѝ тече магия, по-силна от тази на мнозина други. Магия, от която Сборището се нуждае, за да оцелее.
Ала същата тази кръв крие тайна.
Тайна, която ще донесе края на Сборището.
Родена в тайна и обучена от баща си, за да бъде негово оръжие в плана му за отмъщение, младата жена би направила всичко, за да защити по-малкия си брат от същата съдба. Дългът я отвежда в тайния град Кристъл Холоу и престижния университет „Холоус Гроув“, където най-талантливите и надарени представители на нейния вид усъвършенстват магията си, скрити от човешки очи.
Мрачни коридори и история, напоена с кръв и тайни – това я очаква в „Холоус Гроув“, който приема тринадесет обещаващи ученици за първи път от петдесет години насам. Никой не говори за кървавата касапница, принудила институцията да затвори врати преди десетилетия.
Най-после сред своите, Уилоу би трябвало да се чувства у дома. Ала се сблъсква с необичайна враждебност – най-вече от загадъчния, мрачен и нечестиво привлекателен ректор, изкусителен като атлазения мрак, от който е роден.
Аларик Грейсън Торн – мъж, който я презира точно толкова, колкото тя самата ненавижда всичко, което той представлява. Всичко, което се е заклела да унищожи.
Ако призраците на жертвите на „Холоус Гроув“ не я настигнат преди това…
