Книги с оценка 5 звезди - Книжни препоръки от Reading Trolls

Щиглецът от Дона Тарт

Щиглецът от Дона Тарт

Малката тъжна птичка заключена във вечността и голямата литературна творба, която плаши младите читатели.

Книга: Щиглецът

  • Автор: Дона Тарт
  • Издателство: Еднорог
  • Издание: Мека корица
  • Издадена на български: 2018 година
  • Брой страници: 960
  • Преводач Боряна Джанабетска
  • Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Корица на Щиглецът от Дона Тарт

След моята втора среща с Дона Тарт, аз отново се питам: какво прочетох току що?! Хареса ли ми, влюбена ли съм , разочарована, депресирана или отново възхитена как майсторски може една привидно не оригинална история да те впечатли подобно на произведение на изкуството. Ако разбира се, си падате по изкуство, защото за прочита на тази книга си е направо задължително. Подобно на картина, за някои ще остане не разбрана, а при други не оценена подобаващо.

Според мен е наивно и погрешно да се смята, че това е просто история за несгодите на едно момче с това, което съдбата му предлага – загуба на родител, кофти среда, приятел който те пуска по пързалката на зависимостите, несподелена любов и въобще лошо раздадени карти.

Романът предава доста повече неща в тези 957 страници. Дона Тарт е факир в реализма и абсурдизма в произведенията си, и едва ли има читател, който да не намери себе си в някоя ситуация от нейна книга или черта на характера на главния герой. И почти сигурно има човек пресякъл живота му и описан в тази книга. Няма да коментирам описанието на атмосферата – винаги си там. По улиците на Ню Йорк, сред пустинята на Лас Вегас и духът на Амстердам. В настроението на времето и тълпата. Тарт няма равна в това да те пренесе някъде и да те накара да усещаш всичко.

Макар несправедливостите, които срещат Тео в неговото израстване. Не всичко е лошо и не всичко е загубено. Има хора и ситуации, които са тук да подадат ръка. Да внесат пъстрота в сивият град, обитаван от нещастни души. И тук идва този момент, в който ние виждаме това – надеждата, добротата, светлината. Героят също я вижда, умът я възприема, но сърцето… Кое е по-силно?

“Какво да правим, ако ни се е паднало сърце, на което не е препоръчително да се доверяваме?”

Моето мнение за “Щиглецът”

Подобно на едно класическо произведение, или автор несъмнено повлиян от класически произведения, края завършва с емоционалния и философски поглед на героят за живота, смъртта и смисълът на всичко. И подобно на много класики, читателя кима утвърдително и все пак иска да не е така. Иска да вярва че това е просто един черноглед поглед над нещата, а не реалност. Всеки естествено ще го види по различен начин, през призмата на собствените си преживявания.

“… как е възможно да виждам така ясно, че всичко, което обичам, всичко, на което държа, е илюзия и все пак – поне за мен – това вълшебство да е единственото, за което си струва да се живее?”

Ако се страхувате от обема на “Щиглецът” може да пробвате “Тайната история” – първото ми увлечение към Тарт. Тя не е много по-малка, но ви уверявам че се чете на един дъх.

Всяка нова книга на Дона Тарт, забележителна във всяко отношение фигура в света на американската литература, се смята за събитие, тъй като тя издава по едно заглавие на десет години. Последният й роман „Щиглецът“ – несъмнено литературно събитие от световна величина – е мрачна, динамична и вълнуваща история, достойна за Дикенс (както отбелязва и критиката), историята на един млад мъж, загубил рано майка си в терористичен атентат, израстване сред тайните и сенките на антикварно магазинче в Ню Йорк и фалшивия, лекомислен блясък на Лас Вегас. В аристократичния свят на стария Ню Йорк и в света на дрогата, залаганията и мафията във Вегас, животът на Тио Декър се свързва неразривно със съдбата на загадъчно изчезнала картина от стар фламандски майстор. Нищо не остава спестено на самотното младо момче – несподелена любов, затъване в утайката на обществото, дрога, преследване, измами и лутане в един свят, в който приятелите могат да се окажат врагове, а враговете – приятели.

Романът печели наградата “Пулицър” за 2014 г. за художествена проза и се радва на изключителен интерес от страна на публиката и критиката. Книгата е описана от журито като “красиво написан роман за съзряването, с изключително добре обрисувани образи“. “Книга, която вълнува ума и докосва сърцето”, добавят членовете на журито.

„Щиглецът” cтана едно от най-популярните залавия на американския пазар за 2013 г, което неизбежно привлече интерса и на Холивуд – правата бяха откупени от Warner Bros скоро след излизането на романа.

🔥 Подкрепи ни с един клик!

Ако намираш стойност в съдържанието ни, помогни ни да продължим — просто пазарувай през бутона. Няма допълнителни разходи за теб.

➤ Пазарувай от Ozone

Всеки клик ни помага. Благодарим ти! 🙏

Теодора Пехливанова

Казвам се Теодора и съм родена в една далечна така да се каже чернобилска година, но не чак толкова далечна галактика. ( добре де София). По образование - икономист, по професия - финансист, по душа мечтател. Винаги съм обичала да чета, но едва преди няколко години разгърнах за първи път книга от фентъзи жанра, с което отворих кутията на Пандора. А от още по-скоро се осмелих да изказвам и мнения по адрес на книгите, които чета. Благодаря на Гинчето и Дочка, с които ме запозна общата ни страст към книгите и решиха да дадат гласност на аматьорските ми ревюта в техния прекрасен блог. Обожавам света на магията и няма да се спра докато не прочета всичко - един вид никога. Последвайте ме в Instagram black.swan.blog