Започвам книгата и усещам, че двамата герои ме напрягат. Продължавам и ме завладяват, а към края имах чувството, че мога да продължа да чета безкрайно.
Книга: “Нормални хора”
- Автор: Сали Руни
- Издателство: Еднорог
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 288
- Издадена: 2019
- Преводач Боряна Джанабетска
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytel
Сюжет изтъркан от самият живот.
И все пак историята на двама души преминаващи през него в годините на съзряване беше толкова откачено проникновена. Нещото, което на секундата може да прикове интереса на читателя в крайна сметка в подобен роман е добре поднесеният конфликт в една привидно обикновена история.
Както се досещате аз ще се причисля към хората хлътнали по стилът на Сали Руни. По нейната откровеност и оригинално представени теми, познати на всички. Не знам дали и аз бих предала “нормално” нещата, които ме провокираха в книгата. Самата мен ме върна години назад и ме накара да се замисля за не малко случки. Боже, наистина ли сме били толкова наивни, чисти, глупави и същевременно жестоки към другите, дори към тези които обичаме и най-вече към себе си. Посланията са много. И би било наистина най-добре да я прочетете и да поразсъждавате сами за това, което е “сръчкало” вас.
Главни герои в “Нормални хора”
Главните действащи лица – Конъл и Мариан изглеждат като абсолютно стандартните “нормални” младежи с трудни взаимоотношения поради ред предразсъдъци в онези криви години на израстването. Нещата никога обаче не са така елементарни както би казал страничен наблюдател. Всеки се изправя пред живота с редица “товари” зад себе си, които първоначално се прокрадват с намеци в периферията на историята. Към средата на книгата вече осъзнавате какво се случва и наблюдавате как всеки преживява нещата, които не са зависели от него и тези в следствие на взетите решения по своя си начин.
Опознаване, влюбване, разочарование, приемане, експериментиране, тревожност, социални дилеми, семейни проблеми, вербален и невербален тормоз, загуба, цикличност и неизбежност са нещата, които минават през всеки човек. Без да ги афишира, авторът ни прекарва през тях заедно двамата герои. Звучи драматично, но и всъщност се открива доста истина за някои събития през онези години. В крайна сметка любовта и разбирането също е там и намира път дори през обърканите взаимоотношения на младежите. Дали е достатъчна обаче. Това не е сладникава история, не е и прекалено сурова. Но откровено ме натисна по най-чувствителните места.
Моето мнение за “Нормални хора”
Книгата се лута между върховете на най-добрите оценки и такива с мнение: “не е мойто”… имах леки съмнения само през първите две глави може би. После доста ясно осъзнах, че Сали Руни говори на моя език. Докосва правилните места в съзнанието ми. Искам да я чета отново и отново.
„Нормални хора“ от Сали Руни – книгата, която се превърна в сензация още с публикуването си през 2018 г. и печели престижната награда „Коста“. Историята за Мариан и Конъл – двама милениъли, които търсят себе си и опитват да намерят път за любовта си един към друг.
Препоръчваме я на тези от вас, които:
- обичат непретенциозна проза, но с дълбоки послания;
- търсят книга с прозорлив поглед към съвременните проблеми на младите хора;
- ценят увлекателните четива, написани с размах на въображението.
В училище Конъл е търсен, популярен, обичан. Мариан е самотница, едновременно отхвърлена и недопускаща достъп до вътрешния си живот. Майката на Конъл е чистачка. Мариан живее в богат дом, където привидно всичко е “както трябва”
Скритата абитуриентска връзка прераства в една дълга и болезнена любовна история – разказ за опитите на младите хора да намерят своето място в обществото, без да предават идеалите си, за да извоюват социална приемливост. Конъл и Мариан се намират и разделят, повлечени от течението на налаганата отвън “нормалност”, от скрити болки и стремеж към признание – емоционално и професионално.
Под жизнерадостта и уюта на студентския живот в елитните колежи на Дъблин отчаяно напират въпрос след въпрос – за съзряването, за нормалността и измислените стандарти, за истинските ценности и истинската любов.
