17 май, събота, мястото е град Варна.
Вятърът е скромните 37 км/ч, което според стандартите на варненци е слаб полъх. Времето е по-променливо от модните трендове в Тик Ток, но това не пречи на града да кипи от живот и събития.
Предната вечер бе официалното откриване на сезона, което беше отпразнувано на две различни музикални сцени и придружено от интересни представления като например въздушна акробатика.
И стигаме до днешния ден, който като първи от сезона е „Нощ на музеите“, което всички в града вече знаят, че от години не е нито „нощ“, нито е само на „музеите“.
Но мен „лекият полъх“ на родният ми град ме отвя на едно много по-интиресно събитие от градските музеи и галерии, които са си там и всеки останал ден (но без блъсканицата) и базарите за хендмейд изделия, които никнат в сезона всеки уикенд на различни места. Не, аз се отправям към библиотеката, защото там е на път да се състои едно рядко явление…
Софи Бехарано де Голдберг представи „Морската градина“
А именно среща с авторката Софи Бехарано де Голдберг, журналист, поет, писател. Авторката е в България да представи последният си роман, озаглавен „Морската градина„. Турнето и преминава предходните дни през София и Шумен, за да акостира финално във Варна, черешката на тортата. Събитието се проведе в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ със съдействието на Полски институт в София / Instytut Polski w Sofii, Община Варна, Министерство на културата, Instituto Cervantes Sofia и издателство Lemur Books.
И така…Плутон прави пълна обиколка около Слънцето за 248 години, но чуждестранен автор да дойде да направи представяне на своята току-що излязла книга във Варна се случва още по-рядко. Затова, откровено ви казвам, че дори новият Папа да беше по същото време в града и да раздаваше злато, пак щях да отида на литературната среща в библиотеката!
Самата Софи ми направи страхотно впечатление, беше развълнувана, истинска, дори на моменти се просълзи разказвайки как за първи път е дошла във Варна преди 17 години с баща си и колко много места от разказите му е видяла тогава на живо. Беше се постарала изключително много за публиката си в родния град на баща си – от това че имаше многобройни снимки от първото и посещение със семейството и черно бели снимки от семейния архив, до това че се бе облякла в специална рокля на рози, защото всеки път, когато дядо и се връщал до България и носел розова вода и розов парфюм. Това бил и аромата, който винаги и напомнял на баба и София, на която е кръстена и самата писателка. Тя самата сподели, че винаги е имала аромат на рози до себеси докато е пишела романа си.
Освен Софи и съпругът ѝ, на срещата присъстваха художникът на корицата Хаби Ел Мааса Гомес, преводачката на романа Рада Ганкова, представител на издателство Лемур и модератор Цветомила Димитрова. Модератор от страна на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ беше чаровната Ана-Мариа Попова, чиято подготовка (както винаги) беше изключителна.
Рада Ганкова, която е най-колоритният човек (буквално и преносно), когото съм срещала, освен огромната заслуга за публиката със симултантния превод на живо по време на самата среща, има и огромна заслуга за издаването на романа на български. Тя сподели как, докато е превеждала друга книга от каталога на издателство Лемур – „Шепотът на пчелите“ – е писала на авторката София Сеговия, споменавайки че превежда книгата и на български. Отговорът бил интересен и неочакван: „Моя много добра приятелка издаде роман в Мексико за България“. Така „Морската градина“ попада в радара на талантливата преводачка, тя дори превежда няколко от главите и ги публикува в блога си. Оказва се, че София Сеговия и Софи Бехарано де Голдберг са не просто приятелки и колежки, но дори умишлено организират турнетата и представянията на книгите си в Мексико и Северна Америка заедно, така книгите им винаги са отивали ръка за ръка при читателите. И макар двата романа да се развиват на близо 11 000 км един от друг, имат обща тематика и сега вече и на българския пазар, те имат възможност да вървят ръка за ръка, обединени от превода на Рада Ганкова.
Тя е повлияла и на художникът Хаби Ел Мааса Гомес, който е „облякал“ книжното тяло в две много емблематични места, които е прелял плавно едно в друго. На предната корица виждаме изглед към морето от началото на морската градина във Варна, точно над стълбите към алея първа. А на задната корица плавно се преместваме в Тулум, Югоизточно Мексико, точно където би акостирал кораб идващ от Европа. Идеята за цветовете на корицата е дошла на преводачката на сън и тя го е разказала на Хаби, а той е успял да го превърне в неповторим краен резултат, който приковава погледа.
Историята на Софи Бехарано де Голдберг
Но нищо не привлича повече от бурната семейна история на Софи и лекия и поетичен стил на разказване. Родена в Мексико, в семейство на евреи, майка от Турция и баща от България, тя пише два отделни романа за своите семейни корени и силните преживявания на своите родители. Баща и, Алберто, роден във Варна, е все още жив, на 88 години и притежава неповторима памет. Освен основно вдъхновение за романа, той е и голям източник, спомняйки си с точност имена на улици, хора, случки и истории. Това разбира се не означава, че романът е просто един личен преразказ, а авторката е правила задълбочени проучвания в продължение на 3 години. В мексиканското издание на книгата са публикувани снимки от българските трудови лагери, на които е дядото на Софи, и там романът и е вписан като книга с документална стойност.
Фамилията им Бехарано (на български са им казвали Беджарано) идва от гр. Бехар, от където са пристигнали в България семейството. По време на войната част от семейството им вече е било в Мексико, но баба и е била бременна и затова са отложили заминаването си при тях, въпреки че тяхното най-голямо желание е било да се съберат всички заедно. Баща и пристига в Мексико на 11-годишна възраст. Историята в книгата започва, когато той е бил на 5-6 години и приключва, когато той е бил на 11 години.
Първите думи, които научава на български Софи, са „Морската градина“, защото баща и често говорел за това място. За него това е място от детството му, което той свързва с щастието.
Книгата предоставя на читателите два предговора. Единият е лично послание от авторката към българското издание, а вторият е от преводачката и предлага прозрачност за преводаческите решения взети в процеса на работа по текста. В романа има около 40 български думи, сред тях са „мартеница“, „шкембе чорба“, “ чанта“.
За мое огромно щастие интересът към срещата беше много голям. Залата беше плътно изпълнена, вратата стоеше отворена и непрестанно нови хора се подаваха и вмъкваха. Колоритната тълпа съдържаше от представители на Мексико, до неочаквани срещи с потомци на съученици на дядото на Софи. Това направи събитието още по-специално, емоционално и лично.
Срещата завърши с едно доста богато селфи с тълпата изпълваща залата и размяна на мили жестове. От Държавен Архив – Варна бяха направили специални табла с архивни документи и снимки отнасящи се до семейството на Софи, включително реклама на магазинът, в който е работел дядо и. А тя самата раздаваше с всеки автограф и по един много специален книгоразделител, изработен от дървото Амате и изрисуван ръчно по технология на мексиканските индианци. Всички книгоразделители бяха различни и уникални, а жестът е несравнимо мил за запалените читатели.
Нямам достатъчно думи в речника да изразя благодарността си към всички замесени в осъществяването на тази среща. Това беше един прекрасен подарък за всички присъстващи.
На следващия ден, неделя, е последният ден на Софи в България за това и посещение и тя каза, че задължително ще го прекара в морската градина. Там отивам и аз сега, за да си чета романа „Морската градина“.
