“Огнена птица” е типичният пример за една страхотна идея с не толкова добро изпълнение.
Книга: „Огнена птица”
- Автор: Джулиет Крос
- Поредица: The Fire That Binds
- Издателство: Ибис
- Преводач:
- Издание: 2025
- Издадена на български: 2025 година
- Брой страници:
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Не е налична Аудио версия в Storytell
Алтернативен Древен Рим, където патрициите могат да се превръщат в дракони.
Обожавам книги с дракони и веднага се залепих за “Огнена птица”, като муха на мед. Историята проследява Малина Бихари, 21-годишна вещица от Дакия, надарена с емпатична магия. Това и дава способността да усеща и влияе на емоциите на другите. След като римляните избиват семейството ѝ, тя попада в плен на Юлиан Дакия, могъщ римски генерал и племенник на императора.
Оказва се, че двамата имат кратка история – преди години Юлиан я вижда като танцьорка и ѝ подарява златен талисман, омаян от красотата ѝ. Когато я разпознава сред пленените, той се преобразява в дракон, за да я спаси от насилие, и я обявява за своя робиня – единственият начин да я защити.
Връзката между тях преминава през недоверие, вътрешни борби и постепенно се превръща в съдбовна любов. Малина започва да разбира, че Юлиан се противопоставя на тираничния си чичо и подготвя нещо голямо.
И сега малко за изпълнението
Юлиан е дракон и като такъв явно трябваше да притежава всички качества на един уважаващ себе си колекционер на съкровища. Няма как да не ми изникне образът на Смог от „Хобит“ – същото чувство за притежание, особено към Малина.
Забравих да предупредя, че става въпрос за романтика от типа господар/роб.
Драконът в него (втората му същност) често повтаря фрази като: „Ти си моя“, „Кажи ми, че ми се отдаваш“, „Моето съкровище“ и т.н. Звучи страстно, но след определен момент започна да ми идва в повече.
Важно е да предупредя, че романът включва господар/роб динамика, което не е по вкуса на всеки. Въпреки че тези реплики са често срещани в романтичното фентъзи, в този случай ми бяха натрапчиви, особено на фона на акцента върху „сексуалното могъщество“ и „неконтролируемата страст“ на драконите. Имаше сцени, които бяха по-неприятни за четене, отколкото въздействащи.
Допълнително – в книгата присъства и сцена със сексуално насилие (за щастие не между главните герои).
Много ми хареса идеята действието да се развива в свят, вдъхновен от Древен Рим. Самото споменаване на тази епоха буди очаквания за дълбоки политически интриги, морални конфликти и сложни герои. За съжаление, тук светостроенето остана на повърхността. Политическата линия беше бегло засегната, до степен че не разбрах ясно какви са мотивите и залозите за повечето герои. Просто ми липсваше дълбочина.
Като за първа книга от поредица, мога да приема, че основната ѝ цел е да постави основите. Но дори и така – действието беше прекалено разтеглено. Почти нищо съществено не се случва през по-голямата част от романа. Изключение е финалната част, която би трябвало да е кулминацията, но за мен беше претупана – остави ми усещането, че съм пропуснала поне 10 страници.
2 звезди.
„Огнена птица“ е епичен и изпепеляващ мрачен романтичен роман, в който дракони управляват Древен Рим…
Римският генерал Юлианус е известен със своята мощ и лидерски качества. Един ден, по време на пиршество, съдбата го среща със загадъчната танцьорка Малина. Тя пленява сърцето му със своята грация и мистериозност и макар пътищата им бързо да се разделят, той й подарява специален талисман.
Години по-късно и напълно неочаквано двамата отново се срещат, но този път на бойното поле като врагове. Животът ѝ е застрашен и Юлиан действа инстинктивно, като приема драконовата си форма, за да я спаси. Но освен красота Малина притежава сила и смелост, както и тайна дарба, която я прави изключително опасна за враговете й.
И докато двамата се опитват да оцелеят в свят, в който жесток император управлява с твърда и безмилостна ръка, а жаждата му за власт сее смърт и разруха, любовта им ще разпали огнена буря, която може да завърши с разбито сърце или със смърт. Или и с двете.
