Книга: Империя от злато
Автор: Ш. А. Чакраборти
Поредица: Хрониките на Девабад книга 3
Издателство: Ибис
Империя от злато
„Финалната част на хитовата трилогия „Хрониките на Девабад“.
Девабад е паднал.
След жестокото нападение и последвалите неочаквани събития градът и всички джинове се оказват лишени от магия.
Мирът изглежда все по-непостижим, а стари играчи се завръщат в борбите за власт.Нахри, Али и Дара осъзнават, че за да пренаредят установения ред в техния свят, може да се наложи да се изправят срещу онези, които някога са обичали…”
Империя от злато
Ето, че отново се потапяме в магичният свят на джиновете. Ако не сте посещавали Девабад от “Царство от мед” и “Град от Месинг” това ревю е опасно за вашето пътешествие и може да нанесе вреда на читателското ви преживяване, затова преминете към последното изречение ↓.
“Потънали в сънища за далечни земи и дръзки приключения…”
Девабад
След битката за Девабад Нахри и Али се озовават в Египет. Печата на Сюлейман е в Ализейд, а магията изчезва. Всичко познато на джиновете се разпада. Девабад е изправен пред разрушение. Лишени от магията си джиновете се опитват да преживеят и тази война. Маниже отчаяно иска да си върне печата за да затвърди контрола си над Девабад, но методите ѝ са отново разрушителни. Бану Нахида оправдава легендите за жестокостта на племето ѝ и дори ги надминава. Средствата нямат значение, важен е резултата, дори ако това означава да посегне на собствените си приближени.
Дара
Перфектното оръжие на Маниже. Отгледан и възпитан да служи в защита на Нахидите, Дара отново е заставен да извършва кръвопролития. Спомените от миналото му и легендата за “Бичът” го връхлитат с пълна сила. Той вижда ненавистта и страхът дори в очите на девите. Джинът отново се бори със себе си, но продължава да изпълнява волята на своята Нахида, макар да знае, че това не е правилно. Това до голяма степен постави на изпитание симпатиите ми към героя.
Изключително противоречив образ. Изграден още от първа книга персонажът на афшинът е на ръба между злодеят и героят. “Бичът” всява смърт и ужас, а Дара е обърканият джин с добро сърце, който не заслужава съдбата си, но ситуацията е прекалено сложна за да се измъкне. Доброто в него се бори с дълга и честта. През цялото време чаках момента, в който ще избухне и ще захвърли всичко. Смятам, че всички обичаме историите за лошото момче, което намира правилният път. Но дали Дара ще се превърне в героят или ще бъде наказан за всичките си престъпления? Ето въпрос, който ще ви измъчва до самият край на книгата.
Ализейд – Империя от злато
Какво се случи с симпатичният принц? Отново мистерия. Откакто падна в езерото и беше обладан от Маридите нещо се пробуди в младият гезирец, сила, която не би трябвало да умее.
Назрява въпросът какво всъщност е Али?
Защо маридите го преследват?
Ситуацията в, която се озовава след като напускат Девабад е доста сложна. Али е новият носител на пръстена на Сюлейман, но не може да го контролира. Според старите предания печатът не трябва да напуска Девабад, а осъзнаването, че това именно е причината да изчезне магията го съсипва. На хиляди километри от родният дом той отчаяно иска да върне пръстена в градът на джиновете и да въстанови редът. Герой до мозъка на костите си. Обаче и той си има тъмни тайни. Мъката за смъртта на брат му и загубата на толкова много гезирци е тъмен облак надвиснал над Али. Той изживява загубата, а увлечението му към Нахри допълнително засилва чувството му на вина и поставя на изпитание моралът му. Както вече знаем образът на Али е изграден като изключително вярващ и благоприличен джин.
Бану Нахри
Сега отново завърнала се в любимият Египет, Нахри е изправена пред избора дали да не заживее спокойно тук с Али, далеч от жестоката си майка и разбитият Девабад. Еднакво принадлежаща на двата свята – шафит и нахида.
Не мисля, че има читател, който да не се вълнува от историята на Нахри. Тя е може би най-мистериозният герой на поредицата. Първоначално е представена като Нахида. За да бъде скрита сред човеците и да се оправдае шафитското и тяло, е пробутано Маридското проклятие. До втора книга си мислехме, че тя е сирачето без семейство, но картинката се оказа друга. Изгубената дъщеря на Маниже има брат, който също е бил скрит от очите на Гасан – Джамшид – изненадата на втора книга. Докато той е дете на Каве и е с чиста кръв Нахри не е. С развитието на сюжета теорията, че Нахри е дъщеря на Маниже ни се струва все по неприемлива. Още една мистерия, на която ще ни се представят няколко варианта като истина и това е нещо, което много ми допада в стилът на авторката. Деликатно ни се споделят факти, които ни карат сами да си изводи, може би и леко подпомогнати от героите, а в 90% от случаите истината ни се сервира с гръм и трясък.
Империята от злато и нейното падение
Сюжетът се заплита около печатът на Сюлейман и изчезналата магия. Отново ни се разкриват много истини от миналото на Девабад. Племената, шафититв и техните вражди са толкова сложно преплетени, това са векове на вражди и неспирен кръговрат на отмъщения и кръвопролития. Историята на единствените останали живи Нахиди допълва мистерията. Чакраборти ни връща до деня, в който Маниже и брат ѝ са под контрола на Гасан. Тормозът на, който са били подложени и ни загатва дали това не е причината за геноцида, който отприщтва над Девабад най-могъщата Нахида от векове. Омразата на девите към гезирците и обратно. Тези разкрития донякъде забавиха развитието на историята. Всичко вървеше плавно, докато не останаха 200 страници до края на книгата. Тогава всичко се срина. Чакраборти отново ме запрати сред вихър от обрати, раздели, разбити сърца и отмъщения.
За да обобщим казаното, Финалът на “Хрониките на Девабад” е 100% непредвидим. А героите и техните съдби оставят трайна следа. За мен магията на Девабад е изживяване, което ще скатая дълбоко в сърцето си.
Ибис
