You are currently viewing Ревю на “Царство от мед” от Шанън Чакраборти

Ревю на “Царство от мед” от Шанън Чакраборти

Книга: Царство от мед

Автор: Ш. А. Чакраборти

Поредица: Хрониките на Девабад

Издателство: Ибис

Страници: 559

Има нещо в тази поредица, което ме пренася в детството. Не знам дали е усещането, че си в приказка или е заради магичните джинове, но “Хрониките на Девабад” са ми много скъпи книги. Историята се развива в далечният екзотичен Египет, но нотките от турската култура и това, че сме израснали с приказките на Шехерезада са нещата, които ме привлякоха първоначално да прочета книгите.

Девабад

Девабад е древен, магичен град, в който живеят съвместно джинове от всички племена и шафитите, които са насила затворени зад стените му. Градът от месинг е заобиколен от прокълнато от древните Мариди, джинове чиято сила е в контрола на водата, езеро. 

Градът е разкъсван от непрекъснати сражения между враждуващите Деви, шафити и гезирци. Още повече се влошават нещата след бунта на Афшинът Дара. Девите ненавиждат “ убиеца на Афшини” Али и това изостря и без това взривоопасната обстановка. Самата история на града е пропита с кръвопролития и жестокости. Трудно можем да си изберем праведна страна. Всичко това е започнало преди много векове и омразата е наслагвана с поколения. Аз лично открих нови и нови причини да оправдая бунта на Зейди Ал Кахтани срещу девите. Фактът, че именно гезирците са се надигнали да защитят шафитите от  Нахидите е една от тях. Но нещата толкова са се променили с времето и джиновете тълкуват заповедите на Сюлейман свободно в зависимост от изгодата, която им носят. Новите поколения деви са изпълнени с желание да си върнат градът, който самият пророк им е дал в дар, не на гезирците, а на девите. Те живеят с мисълта, че нещо им е отнето със сила и те трябва да си го върнат. 

“ Страх и омраза властваха над града… подклаждани от векове на пролята кръв и последвалите неправди. Беше място, където всички бяха толкова заети със собственото си оцеляване и оцеляването на онези, които обичаха, че нямаше място за изграждането на ново доверие.”

Изборът…

В книгата много се набляга на изборът, пред който сме изправени всички, дали отмъщението си заслужава невинните жертви. Героите ни са изправени пред моралните въпроси и родовият дълг, който общността им налага. Али се опитва да защити шафитите и гезирците. Нахри иска да защити девите, но не и с цената на други жертви. Дара иска да защити девите, да изпълни дълга си към Нахидите. И всички те виждат цената, която това им коства. А дали ще направят правилният избор?

“Уморен съм от това всички в този град да се хранят с отмъщение. Уморих се да учим децата си да мразят и да се страхуват от други деца, защото родителите им са врагове.”

Не смятате ли, че това са изключително актуални въпроси днес, когато повече от всякога расизмът и нетолерантността растат? 

Нахри

Много ми харесва колко израства образа на Нахри в “Царство от мед”. Свикнали бяхме да виждаме обърканото шафитско момиче, попаднало в свят, който ѝ е напълно непознат. Но тук Нахри вече се учи да играе играта на Гасан и то доста умело. Научава се да крие емоциите си за да опази близките си. Разбира по трудният начин, че за всяко неподчинение невинни ще понасят наказанието. И въпреки това успява да намери сили да иска едно по-светло бъдеще за жителите на Девабад. Успява да извлече малка победа и да направи крачка към обединението на джинове и шафити.

Али

Много ми е симпатичен образът на малкият брат. Тежката съдба на момчето захвърлено в Цитаделата за да бъде превърнато в оръжие на бъдещият цар. Невръстно дете спящо на пода, докато брат му се е ширил в своя палат. И въпреки всичко Али обича своето семейство и иска да го защити от това, което се задава в Девабад. 

“Да не забравям какво? Че открай време ми е било предопределено да бъда под него? Или че бях предназначен за негово оръжие… някой, който би трябвало да е в състояние да надвие всекиго?”

В краят на “Град от месинг” съдбата на Али не беше ясна. Прогонен от баща си, присъда равносилна на смъртната, Али успява да оцелее в неприветливите земи на Ам Гезира. Намира приятели и успява да намери сигурно място, където да живее в мир. Но тъкмо когато е постигнал поне някаква сигурност, политическите игри на племето на майка му го изпращат обратно в Девабад. Там той трябва да се изправи пред гневът в очите на Мунтадир, ненавистта на всички деви и разочарованието на Нахри. Пред очите на Али ще се разкрие падението на любимият му град и той ще реши да се бори, за да го спаси. Ще избере да се противопостави на баща си и да отстоява убежденията си.

Дара

Ах, този Дара. Горкичкият. Постоянно се изпитвах искрено съжаление към съдбата на моят любим джин. Смъртоносен, могъщ и велик войн, и въпреки, че страшно много го харесвам като персонаж, изпитвам и яд към него. Не мога да си обясня защо подлага сърцето си на такова наказание. Дара е по своему добър, през цялото време осъзнава колко са нередни нещата, които Нахидите го карат да прави. Иска промяна, иска бъдещето да бъде по-светло, но не намира сили да не се подчини. Няма волята да се опълчни на традициите. Афшинът живее за да защитава Нахидите, дори ако трябва да заплати с мястото си в градините на рая. Дара ще поеме всички грехове в името да изпълни своя дълг.

“ А ти си нещо още по-ужасно. Двойно нежив, ръцете ти са изцапани с кръвта на хиляди… и въпреки това продължаваш да служиш на тези, които те превърнаха в подобно извращение.”

В заключение…

“Царство от мед” не е краят на поредицата. “Царство от мед” ни даде много отговори и остави също толкова неизвестни зад себе си. “Царство от мед” е книга, която заслужава вашето внимание. И ако сте като мен запленени от екзотичният свят на Египет и древните магични, създания то дайте шанс на цялата поредица и се пренесете отново при Шехерезада и нейните истории.

Още книги от поредицата:

Град от месинг

Империя от злато

Издателство: Ибис

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.