Със “Светлината, която изгубихме” излязох от зоната си на комфорт. Имаше момент в началото на книгата, когато бях напът да я оставя. Просто начина, по който е написана е доста различен от всичко, което бях чела до момента, и все пак и, дадох втори шанс и успях да я завърша.
Не мисля, че ми беше трудно да прочета книгата. Не смятам, че сюжета беше предвидим макар, че имах някакви усещания за края. Хареса ми начина, по който Джил Сантополо анализира всички избори, които прави героинята. Историята за невъзможната, истинска любов, тази която сърцето ти жадува, но умът ти знае, че ще те разбие на парчета. Страстта срещу прагматизма. Една история за любовта, която не ни е писано да изживеем, но винаги се питаме “ами ако?”. За сродните души, които поемат по различни пътища, но винаги остават неразривно свързани до края на живота си. Пътят на героинята към изборът между “опожаряващият тип любов” и “типът любов домашното огнище”.
Книга: Светлината, която изгубихме
- Автор: Джил Сантополо
- Издателство: Сиела
- Издание: Мека корица
- Издадена на български: 2017 година
- Брой страници: 272
- Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
11 Септември
Началото на историята на Люси и Гейбриъл е в съдбоносният ден 11 Септември. Един мрачен за цялото човечество ден, когато те заедно стават свидетели на ужаса сполетял САЩ. Заедно посрещат новината и в този мрачен ден, светлината, която намират един в друг ги свързва за цял живот. Искрата се появява още от пръв поглед, но събитията ги разделят.
“Стояхме вперили поглед в последиците от катастрофата, и по страните и на двама ни се стичаха сълзи…”
“Не знам защо те срещнах в онзи ден, но съм убедена, че тъй като стана точно тогава, ти ще останеш част от моята лична история завинаги.”
Много пъти съм се чудила колко малък е всъщност светът, когато съм се сблъсквала с хора, които изобщо не съм очаквала да видя отново и то на малко вероятни места. Затова ми се стори напълно реално, когато Люси и Гейб се срещат отново след години и получават своят втори шанс да изживеят своята любов.
Но дали съдбата им е да останат заедно?
Мечтатели. И двамата ни герои са изпълнени с мечти за бъдещето и имат амбицията да променят и влияят на живота на хората към по положителна промяна. Гейбриъл е талантлив фотограф, който лесно умее да улавя емоциите на хората, а Люси иска да работи с деца. И двамата герои живеят със своите страхове да не направят грешните избори. Гейбриъл е имал по-тежко детство от двамата. Наложило му се е да израсне без баща, който е бил причината майка му да се откаже от мечтите си. Люси от друга страна е израснала в прекрасно семейство, но майка и се е превърнала от успяващ адвокат в домакиня и майка, отказала се е от амбицията си за да остане вкъщи и да се грижи за домашното огнище. Именно този страх ще ги тласне към решенията, които ще променят съдбата им.
Животът е път с много кръстопъти и много често ни се налага да живеем с изборите си. Именно това е основната идея на книгата „Светлината, която изгубихме“. Люси прави своя избор и до края на живота си ще се пита дали той е правилният. Ще сравнява и ще трупа доводи, за да оправдае избора си. А нима ние не правим същото?
Една съвременна любовна история, като действието започва в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Главните герои Луси и Гейб се запознават на семинар в университета малко преди атентатите и заедно стават свидетели на рухването на Световния търговски център. Това е денят, в който светът сякаш рухва пред очите им, но в същото време и денят, в който те намират нова надежда и любов – един в друг.
От тук нататък започва дългата им любовна история. Техните мечти и техните твърде различни характери ги карат да правят избори, които ги отдалечават един от друг, но никога не прекъсват изцяло връзката им.
Правата за „Светлината, която изгубихме” са продадени вече в 32 страни по целия свят.
