Книга: „Тревожното поколение: Детство във виртуална реалност?”
- Автор: Джонатан Хайд
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Изток-Запад
- Оригинално заглавие: The Anxious Generation, 2024
- Издадена на български: 2025 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 368
- ISBN: 9786190115991
- Преводач: Елена Стоянова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Тревожното поколение: Детство във виртуална реалност?” в Goodreads
„Внимание! Високо напрежение. Опасно за живота“ – гласяха надписите върху онези сиви кутии. Това беше и единственото нещо, до което не смеех да припарвам. Не знам как ми го втълпиха в детския пилешки мозък, но го спазвах. Всичко останало – катерене по опасни и необорудвани катерушки, каране на колело по склонове, които днес бих избягал и пеша, тичане, криене зад коли и куп други лудости, от които днешните родители биха получили инфаркт – беше напълно в реда на нещата.
И знаете ли какво? Оцеляхме. Имахме и съвсем нормално детство. Ние, милениалите, се оказахме последното поколение, израснало в една не съвсем безопасна, но пък закаляваща среда. Тревожност, паник атаки, депресии, бърнаут? Тези думи дойдоха чак след трийсетте ни години, но отново се справяме.
Защо ви занимавам с това? Попитайте поколенията след нас, които още в тийнейджърска възраст поемат към кабинета на психолога. Преди няколко седмици в предаването 100% будни на БНТспециалисти коментираха цената, която плащат децата, израснали със смартфон в ръка от ранна детска възраст – психологически и физически щети. Израснаха под диктата на сравнението, перфектните образи, инфлуенсърите и постоянния поток от стимули, без никакъв филтър или родителски контрол. Резултатът? Парадоксално поколение от „интроверти“, които споделят всяка своя стъпка онлайн и попиват чуждия живот. Вредите са пределно ясни.
А сега помислете за децата, които ще порастат заедно с изкуствения интелект. И пак се чува същият лековат отговор: „Голяма работа, времената се менят, всеки се адаптира“. Пълна илюзия.
Моето мнение за „Тревожното поколение: Детство във виртуална реалност?”
Книгата е хубава – описва много добре всички малки проблеми, на които не обръщаме внимание, докато не станат твърде големи. А тогава вече е късно, въпреки че вече сме с доволно гръбначно изкривяване – и то не от тежки чанти, а от наведени глави. Знам, че е много иронично да споделям за това и за въпросната книга точно тук, но къде другаде, 😂 🤦♀️ след като всички сме в мрежата?
Възрастните вече знаем рисковете, а по-младите тепърва се научават. Важно е обаче да не търсим лесното и уж безопасното за децата, като им даваме телефона, за да гледат кротко филмчета (да, знам – това понякога са единствените 10 минути спокойствие). Приемете го като приятелски съвет: така ги лишаваме от нещо наистина важно. Обелените колена и сцепените глави не са най-лошото. Така се учи и така се живее.
