Книга: „Вива Фрида”
- Автор: Жерар дьо Кортанс
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Лабиринт
- Издадена на български: 2024 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 416
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Поглед към живота и болката на Фрида Кало
Тази книга е прозорец към живота на Фрида Кало, нейната болка и страдание (както физическо, така и емоционално).
Жерар дьо Кортанс подхожда към живота на Фрида Кало фино, като ни дава основните елементи и някои мнения, цитати от лична кореспонденция и тълкувания, които правят това пътуване многопластово.
Що се отнася до Фрида, знаех няколко неща от живота ѝ, по-специално за катастрофата ѝ с автобус и брака ѝ с Диего Ривера, известен художник на стенописи.
Книгата ми помогна да развия много по-добро разбиране за изкуството на Фрида и ме накара да го оценя на по-високо ниво. Особено ми хареса начинът, по който са обяснени повечето от символите в картините ѝ и какво означават те в огромни подробности.
Автора дава възможност да се наблюдава една художничка в контекста на нейното време, култура, етническа принадлежност и желание за лично самоусъвършенстване, както и да се разгледа нейното изкуство като част от душевността ѝ.
Фрида Кало е символ и синтез на много борби. Тя е със смесен произход, уникален стил и експресивност, емоционална и псува като каруцар, имала е лошо здраве, същевременно тя е имала освободена сексуалност, утвърдена бисексуалност и не се е интересувала от начина, по който другите я гледат. Тя е самият символ на свободата.
Моето мнение за „Вива Фрида”
Биографията има тенденция да се усеща като отделни есета (не е написана хронологично), но я препоръчвам горещо на всеки, който иска да научи повече за Фрида Кало и нейното творчество, макар че според мен ще е добре това да не е първият ви източник на сведения за живота ѝ. Липсата на последователност на събитията е леко объркваща на моменти, също и повтарящите се събития в отделните глави.
Аз научих много и бях потопена в историята, чувствах се все едно съм в Casa Azul, въпреки формата (това е причината, поради която аз не дадох пет звезди) тя е превъзходно подробно написана и не скучно, с добри описания на събития и емоции, Фрида е изобразена многостранно.
Честно казано, забележителна жена като тази не се среща всеки век, тя е твърде силна и напълно уникална.
Тази книга не е биография, не е изкуствоведски труд, не е и роман. Тя е едновременно всичко това. Всяка глава ни въвлича във вихъра на Фрида Кало, тази изумителна жена и художничка, издигнала в култ свободата и творческото начало. Заедно с нея избираме дрехите и накитите й, участваме във фотосеансите й, следваме я из уличките на Койоакан, където е родена, придружаваме я в Ню Йорк и Париж. Присъстваме, когато се запознава с Диего Ривера, с Троцки и Тина Модоти, когато поразява Бретон и сюрреалистите. Страдаме и се смеем заедно с нея. Чуваме я да ругае и да съчинява думи, да говори за своите картини, за съмненията си. Тя ни вдъхновява с огромната си радост от живота. Увлича ни с откровенията си за революцията в Мексико, за кръвта, за болницата, където лежи, за религията и смъртта, с дързостта, с която разтваря широко вратите на „ужасната красота“ на своята вселена.
В тази книга не е пропусната никоя от важните страни в живота и изкуството на Фрида. И тъкмо в това е прелестта, ядрото на повествованието: Фрида рисува само онова, което изживява.
