Книга: „Вратата на Абадон“
- Автор: Джеймс С. А. Кори
- Поредица: Експанзията книга #3
- Издателство: Студио Артлаин
- Страници: 656
- Дата на издаване: 2025
- Издание: Твърда корица
- Преводач: Юлиян Стойнов
- Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytel
Третата книга от поредицата „Експанзията“ и двамата автори бавно разтварят портите на своята вселена чрез „Вратата на Абадон“, отключвайки потенциала на човечеството да се отдалечи от Слънчевата система. Но нищо никога не е толкова просто…
Сюжет:
Във всяка книга има от две до четири гледни точки, но тази, която е с нас от самото начало и вероятно е главният герой, е Джеймс Холдън. Бивш военен, сега той е капитан на марсиански присвоен кораб с екипаж от колеги ренегати от Външните планети. Заради всичките си действия той вече е доста печално известен в цялата Слънчева система.
И този път се въвеждат две нови героини – Клариса и Ана. Ана като персонаж изглежда тотално не на място. Нейната доброта, състрадание и интелигентност изпъкват сред връстниците ѝ и тя е много амбициозен герой (т.е. такъв, който за съжаление се среща рядко и в реалния живот). Стремежът на Клариса към отмъщение и по принцип промяната на парадигмата ѝ, през която преминава в тази книга, също са завладяващи и реагирах на нея с разбиране към мотивите ѝ.
Протонната мистерия и разширяващият се конфликт
Един откачалник преминава с висока скорост през Пръстенът, за да се прочуе, и се превръща в човешка каша, задействайки защитните механизми за задържане отвъд съоръжението. Максималната разрешена скорост е драстично намалена. Така че, когато Холдън и компания, почти марионетки на развитието на събитията в резултат на манипулации на други сили, са принудени да преминат, преследвани от всички страни на световният конфликт, нещата стават съвсем необясними.
След това събитията подтикват интелекта, който стои зад ограничението на максималната допустима скорост, да я намали още повече, а тези, които са хванати в капана на ниските скорости отвъд Пръстена, реагират всеки по свой начин, изчислявайки шансовете според собствения си темперамент и възприятия.
Протомолекулата
Пълната нелогичност на това, което се оказва, че ужасяващата протомолекула от първите две книги всъщност се опитва да направи, е просто страхотна. Това не е заплаха за края на света, просто може да има такъв страничен ефект, особено когато е въоръжена от алчни, арогантни хора. И сега, когато Протомолекулата се е превърнала в портал, основният конфликт между нея и човечеството е неразбирането, отново поради глупостта и алчността на не-извънземните в този сценарий. На хората по време на пътуването се случват ужасяващи неща по причини, които са едновременно банални и някак дълбоки. Това нещо има способността и силата да прави неща, които не разбираме, и ги прави по причини, които не знаем. И все пак хората в тази книга продължават да се стремят към него.
Прошката и сътрудничеството са основните теми тук, особено по отношение на борбата да накараме човечеството да превъзмогне разединението и разделението си, а вместо това да работи заедно в лицето на една по-голяма и по-непонятна заплаха.
Моето мнение за „Вратата на Абадон“:
Писането всъщност е много кинематографично, книгата не се притеснява от насилието и основното действие се развива в рамките на дни. Много ми харесва и начинът, по който се развива историята с протомолекулата, как нещо толкова ужасяващо в първа и втора книга се оказва съвсем не това, което очаквах.
Част от оплакването ми е в повторението. Чела съм и други романи, посветени на действието, в които всяка битка се усеща като отделна и има повествователна цел, но тук всяка битка се слива. Много битки се усещат като преработени, липсват им уникални залози или вариации. Втората половина на книгата трябваше да се насилвам, за да остана ангажирана, което беше разочароващо, след като много ми хареса идеята за протомолекулата и колко много обожавах Авасарала и Боби във втората книга. Липсваше ми това политическо напрежение.
Мистерия, религия, интриги, политика, убийства, Холдън-Паладина с белия жребец (известен още като Росинант), Милър-Протомолекулата или поне споменът за него, който се бори да спаси човечеството от най-лошото, хард sci-fi за масите, напрежението и разширяването на поредицата и потенциала й за приемственост (не напразно се нарича „Expanse“), подсюжетите, които бавно се свързват с основния сюжет, дават хубав и балансиран резултат. И, определено те кара да искаш да прочетеш следващата част.
„Геройството е етикет, който лепват на хора, свършили нещо, което не биха направили, ако имаха време да си помислят.“
„Кипежът“
Предистория, която е мрачна и сурова, добавяйки нов пласт към любимият ми герой. Макар да няма същата дълбочина или сложност като основните романи, тя все пак е добре написана и увлекателна.
Едно много човешко преживяване на бъдещето, в което острият недостиг в една модерна технологично напреднала епоха означава да избягваш истинската власт и да се опитваш да живееш от утайката.
Изграждането на света на героите и на това, което се е случило със Земята, е не само добро, но и внушително и атмосферично. Ако си спомням, вече бяхме запознати с идеята, че всички живеят предимно от социални помощи. Но сега виждаме, че това не е толкова утопично, колкото бихте очаквали. Единственото средство за истинско придобиване на власт е технологията, а тази технология е окопирана от по-силните и адаптирана. Въпреки че всеки привидно има дом и доходи, в мръсните подземия все още съществува собственост върху човешки същества, както и престъпност и различни незаконни вещества.
Единственият реален начин да не играеш играта е да я напуснеш, а единственият начин да я напуснеш е да разполагаш със средства или власт, освен ако не успееш да ги вземеш за себе си и да приемеш цената, която идва с това решение – ако оцелееш при избора.
