„Жената на френския лейтенант” от Джон Фаулз

Книга: „Жената на френския лейтенант”

• Автор: Джон Фаулз
• Поредица: Самостоятелна книга
• Издателство: Колибри
• Оригинално заглавие: The French Lieutenant’s Woman, 1969
• Издадена на български: 2026 година
• Издание: Мека корица
• Брой страници: 528
• ISBN: 9786190218968
• Преводач: Мариана Екимова-Мелнишка
• Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
• Няма налична Аудио версия в Storytell.
• Goodreads: „Жената на френския лейтенант” в Goodreads

Сюжет:

Книга, която започва с типичен за викторианската епоха разказ, чието действие се развива в Лайм Риджис през 1867 г. и разказва за мъж на име Чарлз Смитсън, който, макар и сгоден за жена на име Ернестина, се запознава с любовницата на френския лейтенант Сара. Жена на която е нанесена несправедливост от един французин, който я е манипулирал, измамил и, най-лошото от всичко, сексуално експлоатирал, преди да изчезне безследно. В резултат на това тя е придобила репутацията на изпаднала жена, травматизирана, скандализирана, и е приютена от една неприятна благородничка, чиято благотворителност е мотивирана от надеждата да получи награда в отвъдния живот. Чарлз първо проявява леко любопитство към Сара, след това е очарован, а накрая се чувства привлечен. Но нещата не са точно такива, каквито изглеждат, и то в повече от един смисъл.

Моето мнение:

Фаулз обединява Теорията на еволюцията на Дарвин, атеизмът и викторианският пуритански морал в страстен любовен роман. Но преди да продължа с общата фабула, трябва първо да отбележа експерименталния характер на повествованието, особено като се има предвид, че сюжетът е силно повлиян от него. Докато четях първите няколко глави, не ми отне много време да забележа, че разказвачът в трето лице (не непременно Фоулз, но вероятно той) описва тези викториански събития от една много съвременна перспектива. Той буквално прави препратки към съвременни неща във връзка с героите и техните преживявания. Разказвачът обича да прекъсва разказа и да се обръща към читателя с различни теми, а чрез героите все още можеш да чуеш как той обмисля нещата. Хареса ми, че автора не претендираше да владее героите, като често признаваше, че няма представа какви точно са мотивите им, нито какво правят в дадения момент.

Що се отнася до самата история, за мен беше ясно, че Фаулз изследва любимата си тема: сексът и сексуалността. В „Магът“ това изглеждаше като критика към сексуалното освобождение и неговите последствия. Тук обаче той сякаш подхожда към темата от обратната страна и критикува ограниченията на едно общество, което не разполага с правата и свободите на сексуално освободена култура. Като че ли умишлено разделят мъжа и жената, превръщат ги в противоположни преживявания, конфликтни реалности, които не могат адекватно или успешно да се слеят. Фаулз иска да демонстрира своите марксистки/феминистки убеждения, като едновременно с това ги опровергава, ограничавайки жените (а всъщност и мъжете) до роли, които отхвърлят прогресивизма, който той очевидно иска да покаже. А аз си мислех, че „Магът“ е книга, която обърква ума. Сериозно, човек би могъл да напише хиляда есета за тази книга и за това, което тя се опитва да каже…

Главната героиня, самата „жена на френския лейтенант“, е Сара; известна поради суровото обществено осъждане, на което е подложена заради слуховете за нейното нецеломъдрено минало. Интригата на романа се върти около въпроса дали тези слухове са верни и какви са истинските мотиви на Сара. Аз избрах да повярвам, че всъщност тя е интелигентна, скромна и искрена в чувствата си, като по този начин представлява фигура от типа на Ева, чиято дива невинност изкушава Мъжа. Това се вписва добре във втория от двата предложени края на книгата – щастливият край. Да, Фоулз, в необичаен обрат, всъщност предлага два паралелни края на историята. Първият край е мрачен и тъжен, като Сара е изобразена като луда жена, която злонамерено манипулира мъжете емоционално и сексуално. Удивително е, че този край е също толкова правдоподобен и оставя читателя да се чуди и да си представя на кое всъщност да повярва.

Вторият главен герой е Чарлз. Първо, той е джентълмен, но такъв, който чрез многото си личности се бори упорито срещу присъщите на неговия социален статус обществени ограничения и очаквания. Именно в този контекст Фаулз успява да подчертае иронията и лицемерието на викторианското общество. Второ, той е символ на Адам и може би дори жертвена фигура на целия си живот в името на принципите и моралните убеждения. Трето, хобито на Чарлз като археолог служи като алегорична дарвинистка фигура, която Фаулз използва за интересен паралел, сравняващ еволюцията на физическите черти с тази на еволюиращите социални адаптации; и двете като средство да се избегне превръщането в изчезнал фосил.

Освен това, разсъжденията на Фаулз за викторианската култура също са доста пророчески и актуални.

По същество той представя викторианството като съпоставяне между умишлено преувеличено наблягане върху морала и дълбоко потисната сексуална природа. То е опората на човешкия опит да наложи ред в обществото, а все пак същите тези правила водят до аморално поведение и широко разпространено нещастие. Това е интересен коментар, но още по-интересен е фактът, че героите в романа са съвършени олицетворения на този културен конфликт. Ернестина представлява същността на викторианската култура: предприемчив член на новата висша средна класа, отдадена на конвенциите и традиционната моралност, но вследствие на това повърхностна. Сара е романтизъм в най-чист вид – бурна, страстна и презрителна към викторианския етос. А Чарлз е заклещен по средата, воден от сърцето си, но в крайна сметка обречен от ограниченията на обществото около него. По този начин тази лична история се превръща в разказ за цяло едно поколение, който позволява лесно да се направят паралели с 21-ви век.

Самата история е сериозно художествено произведение, но е облечена в формата на игра. В нея не липсват нито емоции, нито душа. Тя се превръща в размисъл върху викторианците и техните ценности, литературата и идеята за „реалността“, както и върху начина, по който гледаме на историята и миналото. Хората винаги са били едни и същи, но външният им свят е бил много различен. Викторианците на страниците на този роман са толкова реални, въпреки че постоянно ни се напомня, че са измислени, защото Фаулз показва колко са изпълнени с потиснато сексуално желание, как искат да разкъсат оковите на конвенциите и класовото си положение.

Дългият период на сляпо подчинение на определени обичаи явно е накарал хората да се чувстват удобно в затвора си от пуритански правила и социално-класови различия. Самият факт да приемат реалността, че нещо не е наред, че нещо ограничава свободите им, беше неприятна мисъл. Може би ни е трудно да разберем или да се съотнесем с това, но когато определени системи и предразсъдъци са дълбоко вкоренени в психиката, става трудно да се разделим с тях. Всяка заплаха за конвенциите и нормите заплашва житейския ред, който контролира и придава смисъл на тяхното съществуване.

Преди всичко смятам, че „Жената на френския лейтенант“ е дълбоко експериментално произведение. Джон Фаулз оказва изключително силно въздействие като разказвач, а книгата е в еднаква степен както метафикция, така и класическо повествование. Но това, което прави тази книга интересна, е сливането на двете, налагането на следвоенния постмодернизъм върху класическа и дълбоко емоционално увлекателна любовна история. И тя постига това, като същевременно остава кратка, лесна за четене и увлекателна от начало до край. Бих препоръчала тази книга на всеки, който обича смелите романи, и особено на хората, които харесват британски писатели от XIX век като Емили Бронте.

Викторианска Англия от XIX век, селцето Лайм Риджис, графство Дорсет, е сцената на прочутия любовен триъгълник на Фаулз. Викторианска по дух, но модернистична по стил, книгата предлага три финала на тази любовна и екзистенциална история, а светоусещането ѝ е изцяло белязано от 60-те години на XX век. Загадъчната Сара е двигател на събития, които преобръщат съдбата на джентълмена Чарлз Смитсън и годеницата му Ернестина. Коя е Сара? Паднал ангел, паднала жена, отхвърлена от обществото. Възможно ли е тя и изкушеният от нея Чарлз да бъдат щастливи? Възможно ли е в епоха, скована от условности, изобщо да има щастлива любов? Всеки е свободен да избере отговора… Романът едновременно следва каноните на традиционната любовна история и ги подлага на деконструкция.

Заслужил място сред стоте най-значими романа на английски от един век насам, литературната загадка „Жената на френския лейтенант“ разплита вечната тема за любовта и порива към свободата.

Английският писател Джон Фаулз (1926-2005) завършва Оксфордския университет и дълги години преподава английска литература във Франция и Гърция. Първият му роман, „Колекционерът“, незабавно получава международно признание. Следват още десетина романа, сред които един от шедьоврите на съвременната литература „Магът“.