Книга: „Какво знае реката”
- Автор: Изабел Ибанес
- Поредица: Secrets of the Nile
- Издателство: Емас
- Оригинално заглавие: What the River Knows, 2023
- Издадена на български: 2025 година
- Издание: Мека корица с цветни порезки
- Брой страници: 448
- Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
На хартия този роман имаше всички съставки за перфектно четиво за мен: Египет от 19 век, магия, мистерия, тайни, вдъхновени от Клеопатра, и пищна историческа обстановка. За съжаление, въпреки тази невероятна предпоставка, ми беше трудно да се свържа с историята.
Инес отиде сама до Египет, остана там на инат, дадоха ѝ да си рисува малко и тя въпреки това намери как да набърка проблеми в живота на всички. Всички важни хора я третират като дете и тя им доказва, че са прави.
Характерът на Инес ми досаждаше през цялото време, а решенията ѝ често ми се струваха ирационални по начин, който ме изваждаше от историята, вместо да я задълбочава. Началото, макар и бавно и не особено увлекателно, беше обещаващо. Но това бързо се изпари. По същество това е цикъл, в който Инес се опитва да се включи, получава отказ, все пак се включва и после се забърква в някакви неприятности. И така, отново и отново. Напрежението между нея и вуйчо ѝ беше изнервящо, той се държеше като задник без причина и разбирам, че задържането на информация беше с цел да се повиши напрежението, но стана супер досадно. Той остана задник до края, макар че в този момент това може да е частично оправдано, тъй като Инес наистина е причинила безброй проблеми с наивността си или наистина глупавите си планове.
Сюжетната линия, свързана с майка ѝ, ми се стори насилствена и прекалено драматична, което направи емоционалните моменти безсмислени.
Инес е типичната главна героиня в книгите за тийнейджъри – упорита до безразсъдство, прекалено доверчива, с глупост, маскирана като интелигентност, и по някакъв начин все още без истинска идентичност. Уит е типичният романтичен мъжки герой, „лошо момче“ с мистериозно минало, за което отказва да разкаже на никого, опасен, но по „привлекателен“ начин, и, разбира се, толкова голям, че напълно засенчва главната героиня, защото това е толкова секси. Пощадете ме! Не мога да подчертая колко малко химия има между тях и това напълно разруши удоволствието, което изпитах от мистериозните елементи и атмосфера. Също така магическата система беше объркваща, аз съм за меката магическа система, но, боже, трябва да я обясните поне малко, иначе тя просто се превръща в измислица на сюжета. Накратко, тази книга ме ядоса до крайност, защото имаше толкова потенциал, но просто го провали.
⛔ А на широко и със спойлери ⬇️ чети надолу.
За идеята:
Очаквах велико приключение, много знания за магическата система и египетски изследвания. А получих…това?
Обстановката беше… без значение. Това би могло да се случи буквално навсякъде. Макар да личеше, че авторката е проучила египетската история и култура и е използвала знанията си, имам чувството, че е засегнала само повърхността. Имаше толкова много потенциал, а всичко изглеждаше много елементарно. Когато стигнахме до изследването на руините, дори това ми се стори скучно и механично и не ме интересуваше какво се случва.
За героите:
За начало, Инес е 19-годишна, която се държи като 13-годишна през цялото време. Тя е драматична, лесно се разсейва и е много наивна по отношение на света. Цялата книга трябва да бъде за това как тя се осмелява да тръгне сама и да намери своята роля, но тя се нуждае от разрешение, за да направи каквото и да е, а когато взема решения сама, те я водят до загуба или проблеми.
Не ми хареса особено, че Инес постоянно бяга от някого. За мен това беше като пълнеж за липса на сюжет. Авторът не е бил сигурен какво да напише, затова е решил да включи още едно голямо бягство. Непрекъснато ни се повтаря колко интелигентна и упорита е Инес, но тя постоянно взима наистина глупави решения, които „не са в нейния характер“. Беше наистина разочароващо да чета това. Плюс това толкова бързо се изморих от вътрешния ѝ монолог. Тя продължаваше да повтаря едно и също нещо, да прави едни и същи грешки и да се върти в кръг с едни и същи мисли. За човек, който се предполага, че е умен, бях бясна, когато тя пристигна в Египет в самото начало и не прочете всички документи и кореспонденция на родителите си. Нали искаше улики и яснота какво е станало с родителите ти? Щях да преглътна това, ако в края на краищата братовчедка ѝ, който я следва, не беше направила точно това и не беше намерила писмо с важна информация още като се нанесе в апартамента! Момиче, почти хвърлих книгата. Защо?
Разбирам, че искаш да има обрати в сюжета и да задържиш информация, но това беше толкова глупав начин да се постигне.
Уит не беше любимият ми герой, а романтиката им нямаше смисъл. Тази книга би спечелила, ако в нея нямаше романтика. За мен химията между героите беше несъществуваща. Инес и Уит не взаимодействаха и не си разменяха достатъчно закачки, за да ми се прииска да им стискам палци да се съберат. Освен физическото привличане, нямаше нищо друго, което да държи връзката им. Вероятно поради факта, че има продължение, Уит ми се стори много недоразвит и прекалено загадъчен. Клифхенгерът в края беше ненужен и дразнещ. Нищо в него не ме накара да искам да прочета продължението.
За сюжета:
Трябва да започна с това, че Инес не познава нито вуйчо си Рикардо, нито собствените си родители, тъй като те са я пренебрегвали, докато е растяла, и тя не е имала възможност да ги опознае, а Рикардо е срещала може би два пъти, преди да го види сега в Египет. Тя е свидетел на много доказателства, че Рикардо е на правилната страна, когато става въпрос за кражбата и контрабандата на египетски артефакти от Европа. Той е почтен археолог, който се бори за правото на египтяните да разполагат със собствената си история.
Въпреки това, Инес сляпо решава да се довери на загадъчните намеци, които майка ѝ е оставила (писмо, което подозрително никога не е изпратила без причина, дневник с записи, които биха се сторили невероятни на всеки (освен на Инес, очевидно), ако познаваше по-добре човека, за когото са написани, отколкото човека, който ги е написал, и т.н.) и започва да мисли, че Рикардо е убиецът на родителите ѝ.
Честно казано, исках да оставя книгата и да не я взимам отново веднага след като майката на Инес – очевидно жива – се появява посред нощ в палатката ѝ на мястото на разкопките и манипулира Инес да ѝ пренесе артефактите, защото „Рикардо да не ги вземе“, а Инес просто намира това за валидно и правдоподобно, ВЪПРЕКИ ЧЕ ИЗОБЩО НЕ ПОЗНАВА МАЙКА СИ, ТЪЙ КАТО Я Е ВИЖДАЛА САМО 3 МЕСЕЦА В ГОДИНАТА ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ.
Очевидно Инес бива измамена от собствената си майка и сюжетът просто експлодира навсякъде.
От друга страна, имаме романтика.
Инес дори не знае нищо за Уит, но му се доверява прекалено бързо.
Гледната точка на Уит беше напълно излишна. Смятам, че тя отнемаше от книгата. Има само ПЕТ случайни момента, в които чуваме Уит, и тези моменти наистина винаги бяха толкова случайни..
По принцип Инес няма нито един човек, който да се грижи за нея – Рикардо я пренебрегва при всяка възможност, Уит се възползва от нея, родителите ѝ, както се оказва, никога не са се интересували от нея, а единственият човек, който наистина я е обичал, братовчедката ѝ Елвира, умира напълно ненужно.
Елвира… момиче, заслужаваше нещо по-добро! За книга, която беше толкова мека и с толкова малко действие, наистина ли беше необходимо да застреляме на случаен принцип второстепенен герой? Тя беше върната в сюжета просто, за да го прокара напред и да предизвика емоции, което направи смъртта ѝ да изглежда евтина и неподходяща.
За стилът:
Не ми харесва стилът на писане. Не ми харесва, когато авторите пишат почти изцяло на английски, но решават да вмъкват случайни думи от различни езици, за да покажат, че героите говорят тези езици – това не изглежда автентично. Или пиши изцяло на английски, или на този език, и не говоря за случаите, когато езикът се използва органично, за имена, ястия или думи, които не могат да бъдат преведени и т.н., тук просто изглежда фалшиво. Предполага се, че сме в 1884 г., но начинът, по който говорят, е твърде модерен, а отношението им също е твърде модерно.
Бих могла да преглътна това, особено вмъкването на думи, ако героите не бяха толкова скучни, ако книгата и героите не бяха толкова досадни и ако главната героиня не се държеше като 13-годишна.
Книгата също така обича да ни засипва с информация, като кара главния герой да води вътрешни монолози или дълги разговори, вместо да я внедрява по естествен начин. Не виждам смисъла на магията. Тя може да бъде заменена с всичко друго и книгата няма да се промени.
В заключение: най-хубавото в тази книга е корицата, а това е крайно недостатъчно за една книга…
Финалист на наградите на „Гудрийдс“ за най-добър YA фентъзи роман
Избор на редакторите на „Амазон“ за най-добър YA роман
Едно магическо приключение. Мистерия, която може да коства живота ѝ. И чаровен млад мъж, на когото тя не бива да се доверява…
Инес Оливера е родом от Буенос Айрес – град, пропит от спомените за отдавна изчезнала древна магия. Навръх 19-ия си рожден ден младата жена получава вест, че родителите ѝ са изчезнали безследно по време на една от своите мисии из Египет, където прекарват почти цялото си време в търсене на магически артефакти и древни гробници. Инес, решена на всяка цена да разбере какво се е случило с тях, тайно отплава за Кайро.
Там я посреща млад мъж на име Уит, чиято задача е да отпрати Инес обратно в Аржентина. Но тя няма да се даде лесно – особено на наперения и влудяващо чаровен британец, който сякаш е решен да я изкара извън кожата ѝ. Египет на 19-и век крие множество загадки и там древната магия сякаш все още непокорно пулсира… Ще успее ли Инес да открие истината, затрупана под руините, заедно със своя ненадеен спътник?
„Майсторски написан сюжет, бурно приключение и изпепеляваща любов.“ – Стефани Гарбър, авторка на „Каравал”
„Романтично и пристрастяващо приключение.” – Ребека Рос, авторка на „Божествени съперници”
