You are currently viewing Ревю на „Камък“ от Трейси Улф

Ревю на „Камък“ от Трейси Улф

Книга: Камък

Автор: Трейси Улф

Поредица: Копнеж

Година: 2021

Издателство: Егмонт

След края… 

В началото на „Камък“ заварваме вече добре познатите ни герои отчаяни. Безпомощни да помогнат на Грейс, ние виждаме най- приближените ѝ притиснати от времето и притеснението. Джаксън е разбит, а Мейси съкрушена. Грейс се е превърнала в камък, и то в гаргойл. Безполезни се оказват опитите на обичаните от нея хора да я върнат към човешка форма. От Хъдсън няма и следа, а лошо предчувствие се таи сред възпитаници и преподаватели в Катмиър.

 След три месеца, двадесет и един дни и три часа Грейс се появява, но не помни нищо от изминалото време. Момичето не може да отговори на въпросите на Джаксън, а още по- малко да помогне. Промените за нея са стряскащи, а когато разбира къде всъщност е Хъдсън, тя е ужасена. Шайката от митични същества се заема със задачата не само да реши проблема с по- големият брат на Джаксън. Всички са твърдо решени да го оставят, да го осакатят, като му отнемат така опасните сили. 

 Когато Грейс пристигна в Катмиър, тя се намираше в най- трудния период в живота си. Отчаяна, нещастна, наранена,и все пак успява да стъпи на краката си, да намери приятели, които да нарече семейство. 

 Дали обаче преценката ѝ е вярна?

 И дали ако подари сърцето си на Джаксън, той няма да го разбие?

 „… излъжеш ли ме веднъж- виновен си ти, излъжеш ли ме два пъти- сама съм си виновена.“

 Аз вървях през страниците и нещо ме глождеше – Хъдсън. Виждах как се държи с Грейс, виждах как отчаяно се опитва да помага. Диалозите между тях – два полюса. Болезнено откровени или безкрайно забавни. Хъдсън през цялото време се държеше все едно познава Грейс много добре. Той знаеше колко, как и къде да натисне, за да насочи гнева, смеха или сълзите ѝ там където са нужни. Неусетно в първият гаргойл от 1000 години насам започва да се прокрадва съмнение и в мен, разбира се. Преминавайки през фазите на отричане и приемане, Грейс стига до извода, че Хъдсън не е толкова лош. Тя се заема със задачата да убеди всички, че демонът, от когото всички се боят не съществува. Ако сред читателите има фенове на Рисанд, то Хъдсън е вашия „човек“.

Никога не бих те карал да избираш, Грейс. Как бил могъл да го направя, като знам, че няма да избереш мен.“

 Стигаме и до отношенията на Джаксън и Грейс. Вампирът се чувства застрашен и уязвим. Той според мен беше готов на много по- крайни мерки, но Трейси Улф му спести падението или иначе казано, съдбата на Тамлин.

 Към края на книгата стават ясни и мотивите на големият лош брат. Виждаме с очите си колко са кръвожадни всички висшестоящи от Съвета. Обратите следват един след друг и винаги са на 180 градуса.

 Познатото ни училище Катмиър няма да бъде същото, Джаксън и Грейс няма да бъдат същите. Опасността, която ги грози е много стара, силна, вечна и всички заедно трябва да намерят отново път към светлината.

4 звезди 

Дадох на книгата 4 звезди и ще се повторя. Любима не мога да я нарека, но предпочитана със сигурност. За мое огромно съжаление четенето до края на годината ми е силно ограничено и няма да успея да се насладя и на трета част. При първа възможност ще се докопам до нея, защото света на Трейси Улф определено завладява.

Още книги от поредицата:

„Копнеж“

Издателство Егмонт

Вашият коментар

Ангелина Петрова

Казвам се Ангелина, но тук и в Инстаграм профила ни ме знаете като Гинчето. Трудно е човек да се представи, затова аз ще бъда кратка, но изчерпателна. Моята любов към книгите не беше от детството, а в много осъзнати години. Откривах все по- интересни автори и все по- заплетени истории и това ме пренесе в света на фентъзито. И в този момент, аз разбрах, че не само искам, а се нуждая да съм заобиколена от книги. Малко по- малко започнах да изкачвам стълбицата, за да сбъдна тази моя мечта. Към днешна дата моята работа е свързана с книги и за първи път разбрах какво означава "Избери си работа, която обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито един ден". С времето с Дочка си направихме един книжен свят, където се ровим само ние, където се чувстваме спокойни и уверени. Всяка прочетена книга, дори всяко книжно разочарование ни кара да ровим и да търсим новото любимо. Света на книгите е необятен и ние с удоволствие се потапяме в него.