You are currently viewing “Принцеса на пепелта” от Лаура Себастиън

“Принцеса на пепелта” от Лаура Себастиън

Книга: Принцеса на пепелта

Автор: Лаура Себастиън

Поредица: Принцеса на пепелта

Издателство: Егмонт

Принцеса на пепелта

Теодосия е едва шестгодишна, когато страната ѝ е превзета. Майка ѝ, Кралицата на пламъка и яростта, е убита пред очите ѝ. На този ден императорът коронясва Теодосия със срамна титла – Принцеса на пепелта.

Десет години Теодосия, наричана Тора, чака мига, в който отново ще бъде свободна. Преструва се на празноглава и наивна, за да избегне бруталните наказания. Потиска всички свои мисли освен една: „Правѝ императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“… до нощта, в която той я принуждава да екзекутира последната си надежда за спасение.

Твърде дълго Принцесата на пепелта гледа земята си плячкосана, а хората си – поробени. Но сега е време всичко да приключи.

Леко четиво 

След прочита на няколко наистина епични фентъзита, трябваше да се насоча към нещо леко, кратко и по възможност с неосакатени герои. Изборът ми дойде случайно, докато бях в любимото ми читалище и избрах “Принцеса на пепелта”. Много ми хареса началото на книгата и историята за смъртта на майката на главната героиня. Естествено очакванията ми бяха Теодосия да се превърне в дива амазонка, която сее смърт и разплата.

След като страната ѝ е превзета от Каловаксийците, главната героиня е провъзгласена с титлата “принцеса на пепелта”. Това е умишлена подигравка на императора и е придружена с физически унижения. Оказа се, че  няма как да нарека Теодосия “неосакатен” персонаж. Тя е непрестанно наказвана за бунтовете на своя народ. Тялото ѝ носи белезите на всеки опит страната ѝ да надигне глава и да свали оковите на робството. Теодосия живее с мисълта да бъде невидима и да поддържа императора щастлив. Само така ще успее да оцелее. 

Принцесата на пепелта

Животът на Тара се преобръща с краката нагоре, когато един ден е принудена да осъзнае истината за съдбата на народа си. Пред очите на целият кралски двор Теодосия екзекутира бунтовник, който тя си спомня от детството си. Мъжът, който е бил най-довереният страж на майка ѝ умира от нейната ръка по заповед на Императора. Това заражда в нея копнеж да се бори за свобода. Осъзнава, че нейните нещастия в двореца са нищо в стравнение с това, което страната и преживява всеки ден. Народът ѝ измира в мините, брутално експлоатиран. 

От тук започват мъките. Героинята трябва да живее със своята вътрешна борба и несигурност. Страхува се до смърт от императора. Няма съюзници, а трябва да се превърне в Кралица и да поведе един народ към революция. Това е трудна задача, защото в лицето ѝ повечето хора виждат уплашено, малтретирано дете, израснало под закрилата на враговете си. Прекалено дълго е била под техен контрол. За много от подчинените ѝ е повече от ясно, че в нея има повече от Каловаксийците, отколкото от Тирея. Комбинацията със принца изгнаник, който тя взима под закрилата си също не ѝ носи популярност. Теодосия трябва да реши дали да бъде вярна на народа си и да изпълни сърцето си с омраза към всички каловаксийци, или да презира само тези чиито ръце са изцапани с кръв.

Оценка

Любовният триъгълник не ми допадна. Прекалено често срещано ми е като сюжет. Просто няма с какво да ме изненада  историята за принцът, който не одобрява управлението на злият си баща и, който се влюбва в най-неподходящото момиче. Или принцесата запленена от чара на своя най-голям враг, когато до себе си има верен приятел, лудо влюбен в нея и готов да я следва до края. Пораснах за тези приказки за лека нощ.

Книгата не ме изненада с нищо. Наистина е лека и се чете бързо. Има някакви наченки на интрига, но според мен можеше да се заплете още сюжета. Прекалено бързо се излиза от моментите изпълнени с напрежение. Бих я определила като тинейджърска и, ако обичате такъв тип четиво, то би Ви допаднал и този любовен триъгълник, който се заформя. Не бих определила “Принцеса на пепелта” като провал и не съжалявам, че я прочетох, но не бих я наредила към фаворитите си.

Издателство Егмонт

Вашият коментар