You are currently viewing Книгите, които останаха без ревю през 2021г.

Книгите, които останаха без ревю през 2021г.

#класацияпровали

 Смятам, че всеки читател има книги, за които няма какво да каже. Не, защото е останал без думи от възхита, а защото не иска дори да ги помни. Моите са в различни жанрове и не мога да ги определя, като разочарования, по-скоро безразлични. С тях и без тях, все тая.

„Пленница на смъртта“- Мег Кабът

 Започвам с една фентъзи книга, която още с корицата си те кара да се замислиш дали да и дадеш шанс. „Пленница на смъртта“– Мег Кабът , тази лилава корица с тази девица дава усещането за нещо средно между „50 нюанса сиво“ и „Двор от сребърни пламъци“. Слава Богу поне това липсваше, но си представете как главната героиня умира. Дави се. Умряла е. Пренася се в Царството небесно и застава на брега на реката, а там яки мъжаги разпределят „добрите“ и „лошите“ в две лодки, кораби или каквото там беше. След това видиш ли идва не Хадес, а Джон (може би на Хадес братовчед му). Джон ВАДИ ТАБЛЕТА, да правилно прочетохте, той извади таблета, за да провери в коя опашка е момата. И ако това не Ви стига, девицата успя да избяга и ОМГ, тя е възкресена.

 Преминаваме в романтика. Тук съм много силна, но ще ви спестя мъката и ще ви разкажа само за тазгодишните.

„Единственият спомен на Флора Банкс“  Емили Бар

„Единственият спомен на Флора Банкс“ – Емили Бар. Тази книга ме отнесе, тя ме осакати и накрая на прочита и аз се чудех коя съм. За мое щастие дупката, която се отвори в мозъка ми е почти затворена и не помня сюжета. Знам със сигурност, че 86% от книгата се повтаряше -„Аз съм Флора Банкс и съм на 17 години.“ 

„Единственото истинско нещо“ Саманта Йънг

„Единственото истинско нещо“ -Саманта Йънг. Тук ще кажа, че книгата започна горе-долу добре. Лекарка в женския затвор намира писмо на 40 години и решава да го играе закъснелият пощальон. Озовава се в красиво градче, в красив бар с красив собственик. Можеше да е по-добре ако тя през половината книга не повтаряше, че крие мрачна тайна ( тайната няма да я коментирам, че ще стане дълго) и той не я заслужава. През останалата част мислеше за чатала му. Знам сега се питате защо чета такива книги, след като не ги харесвам. Истината е, че търся нещо разтоварващо, нещо което да ме изкара от зоната ми на комфорт. В същото време искам някоя мила книга, където акцента не е от кръста надолу.

Кралят на номадите“ и “ Мрачен рицар“ – Дневни Пери

В първата книга амбициозна журналистка беше решена да разкрие тайните, които витаят около мотоклуб на име “Тенекиени номади”. Така вглъбена беше в задачата, докато не си помисли за онази дума от предния абзац. Да, да същата с Ч в началото.

 Във втората книга пък се запознаваме с полусестрата на онзи полубог с голямото Ч. Тя пък се омъжила за човека, който я спасил след отвличане, но се наложило той да извърши убийство на член от друг конкурентен клуб в миналото на “Тенекиени номади”. Булката запалила хижата, в която се разиграва сцената, за да прикрие своя герой. Жертва се, дава свободата си на мома и решава да си надене брачната халка, и така чрез еди кой си закон на брачната тайна да спаси своя човек с главно Ч. Мъка, мъка 200 страници, но дойде любимият ми момент… Толкова енергия изгубиха, пот се лееше, несигурност в очите им, абе драма. 

 Смятам, че добихте представа за моите книжни приключения. Сега си представете същите тези книги, но написани адекватно. В анотацията са обещаващи, но защо любовта се представя по този начин? Защо вулгарността продава? ( И тук говорим за вулгарност граничеща с минималната) 

Никого не желая да ангажирам и обременявам с моето мнение и съм наясно, че тези книги имат своите читатели. Знам, че сексуалният елемент в подобен тип книги присъства. Защо, обаче някой нахлува в някакво тясно местенце? Авторите могат да затворят вратата на спалнята и да оставят всичко на въображението на читателя. Нали? 

 Това бяха моите „любимци“ за първата половина на годината и обещавам ще има и за втората половина. 🤪

 Оценките ми за книгите са между 2 и 3 звезди, защото съм мила, добра и прекрасна. Уважавам труда на хората, а за да измислиш някой абсурдности си иска талант. Важното е да се чете!

Вашият коментар