“Мръсни дни” е книга, чието действие се развива в свят, вдъхновен от славянския фолклор.
Книга: „Мръсни дни”
- Автор: Геновева Димова
- Поредица: Вещерски регистър на чудовищата книга #1
- Издателство: Сиела
- Издание: 2024г.
- Издадена на български: 2024г година
- Брой страници: 512 страници
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Лимитирано издание с цветни порезки
Сюжет
В търсене на спасение от могъщия Змей, вещицата Косара се отправя към забранения град Белоград. Сключвайки сделка, която я лишава от силите ѝ, тя се отправя към Белоград, където я очакват нови опасности и я срещат с неочакван съюзник, полицая Асен. Косара не се отказва лесно. Въоръжена с смелост, тя се впуска в игра, за да си върне сянката и да се излекува от смъртоносната болест.
Очаквания и реалност
Бях нетърпелива да се потопя в света на „Мръсни дни”. За съжаление, книгата не съответства напълно на моите очаквания. В никакъв случай няма да кажа, че “Мръсни дни” не е интересна книга и, че не ми е задържала интереса до край.
Да започнем с това, че “Мръсни дни” е дебютен роман и нещата, които ми допаднаха.
Особено ме впечатли начинът, по който авторката е преплела легендите за русалките и кикиморите в сюжета. Усетих изградения свят много близък. Всички суеверия и същества са добре изградени и чудесно предават усещането за магията в историята.
Героите са интересни, но им липсва дълбочина. Всичко се върти около мистериозното минало на Косара и травмите ѝ от токсичната ѝ връзка със Змея. Бих искала да видя повече от вътрешния свят на героинята, да разбера по-добре как травмите от миналото ѝ влияят върху решенията ѝ.
Действието се развиваше бързо, но ми липсваше истинско напрежение. Често се появяваха нови предизвикателства, но те се решаваха твърде лесно и бързо. Бях разочарована от липсата на истински обрати и неочаквани развития, които да ме държат в напрежение. Това ме накара бързо да загубя интерес.
Романтичната линия ми се стори твърде повърхностна и недоразвита. Нямаше химия, нямаше напрежение и сякаш трябваше сама да си фантазирам как ще се развият отношенията им.
Моето мнение за книгата
Оценката ми от 3 звезди за „Мръсни дни“ отразява смесените ми чувства. Докато светът, изграден от автора, е завладяващ и богат на славянски фолклор, някои аспекти на сюжета и развитието на героите не успяха да ме грабнат изцяло. Оценката ми отразява факта, че книгата е добре написана, но не отговаря напълно на моите лични предпочитания за добро фентъзи.
Продължаване с мнението на Теодора Стойчева
Започнаха Мръсните дни! В продължение на 12 дни границата между световете е най-тънка, чудовищата тормозят града, а аз по тъмно стоях завита на дивана да си чета книгата 😂. Макар че технически не е уютна, ми беше така приятно да я чета. Изглежда позната, но и уникална.
Намирам стила на Димова за причудлив и хумористичен. Темпото на историята е доста бързо, но оценявам факта, че все пак имах достатъчно време да се привържа към героите и да ги разбера.
Нашата главна героиня, Косара Попова, по нейни собствени думи е посредствена вещица и е дълбоко цинична по отношение на света около нея. Тя е от хората, които се впускат в рисковани сделки, което в крайна сметка води до кражбата на сянката ѝ. Тя е млада жена, която е била наранена, която е обидена, пие, хазартства и се намира в сивата зона. Лоши неща ѝ се случват почти постоянно, до такава степен, че почти изглежда смешно колко много неприятности може да си навлече. Идеите ѝ са несъвършени, а светът наоколо и дарбата ѝ, са я е накарали да порасне бързо. Личността ѝ просто изскача от страниците за мен и наистина ми хареса да чета за всички начини, по които се опитва да поправи поредната си грешка. Симпатизирам на това, че външно беше много студена, но вътрешно беше малко сантиментална и романтична, въпреки че се опитваше да го скрие от хората.
На помощ да си върне сянката си идва полицаят от Белоград Асен Бахаров, който е много добричък и прилежен спрямо закона, макар че и той има свои тайни. Косара с право се съмнява в него от самото начало, но постепенно започва да се разтапя и двамата стават добър екип. Той се опитва да се увери, че тя спазва правилата, а тя се уверява, че той ги нарушава. Химията между тях не ми се стори особено силна, но техните закачки бяха едно от най-интересните неща в книгата и се радвам, че не се разви любовна нишка помежду им – забавно е да се види как тези двама герои си взаимодействат по различни начини и какво са готови да направят един за друг като екип.
Моето Мнение
Мисля че харесах повече света и избраната митология, отколкото самата история. Тя се развива доста бързо през 12-те дни. Чудовищата в книгата са взети от фолклора, с техните различни способности, но в крайна сметка хората са истинските чудовища. Едните в град, пълен с хора, които се опитват да оцелеят, докато другите живеят в относително спокойствие. Никой не е представен като лош човек, те са „просто хора“ и все пак…
Косара и Асен имат сложни истории, които им дават мотивация зад действията им. Липсата на ясна комуникация между тях е разбираема, като се има предвид проблемите с доверието, които всеки от тях има. И двамата са самокритични, което качество води до много повторение във вътрешния им глас. Всички второстепенни герои са непоправими, като постоянно се опитват да рационализират действията и предателствата си.
Димова рисува цветната картина на Белоград и сиво градиентно изображение на Черноград, които дават точна представа за живота в тези градове. Светът е някъде в средата на 20-ти век и човек може да усети препратките за Стената, разделяща градовете, напомня на Берлинската стена, Желязната завеса на Съветския съюз или още такива исторически примери, трафика от едната страна към другата с черния пазар, често обсъжданата роля на имиграцията в поколението на авторката и самата тя живееща като емигрант, не могат да бъдат случайни и в сюжета.
А жанрът?
Не знам, твърде много от тях на едно място 😂. Има чудовища и ловци на чудовища, много вътрешна борба, съмнения, тревожност, препратки към малтретиране и контролиращи партньори. Криминална двама с полицаи. Класизъм. Пирати. Криминални босове. Контрабанда. Вещици и магии.
Като цяло, с нетърпение очаквам приключенията на Косара (и нейния помощник полицай Асен) в продължението „Страшни нощи“ и за щастие не трябва да чакам дълго! Това беше страхотен дебют и с нетърпение очаквам да прочета още книги от авторката в бъдеще.
В свят, разделен на две от Стената – Черноград – пълен с чудовища, и Белоград – с охолния си спокоен живот, вещицата Косара има богат опит с укротяването на русалки, боят с кикимори и варенето на отвара за отблъскване на върколаци. Единственото чудовище, което обаче Косара не може да победи, е Царя на чудовищата – Змея. След като веднъж е избягала от него, всяка година той отново се спуска по петите й. Но Косара е готова да пожертва най-скъпото си – сянката си, за да избяга нелегално отвъд Стената в Белоград, където чудовищата не могат да я последват.
Обаче радостта й е мимолетна. Защото какво е една вещица без сянката си? В най-добрия случай – безпомощна, в най-лошия – мъртва. И за да не позволи на сенчестата болест да я завладее и убие, Косара обединява сили с Асен – белоградски полицай със съмнително минало и колеблив морален компас, който се опитва да залови веднъж завинаги най-големия контрабандист от двете страни на Стената. Обратно в Черноград, единственото по-лошо от това, че ѝ се налага да работи с Асен, е, че всички улики водят в една посока – към Змея, който се е докопал не само до нейната, но и до още единайсет сенки.
Времето ѝ изтича, преследването започва, а Косара трябва да реши – ловецът или плячката ще бъде? В град, където всеки се спасява сам, на кого би могла да се довери, за да ѝ помогне да надхитри Змея и да си върне магията?
