Литературен прожектор 2026: Истории от бъдещето
20 – 28 март 2026 г.
Представете си един магичен или високотехнологичен предмет, който може да прехвърли човек на друго място, но не кое да е, а място строго предназначено за него! И там да има още хора, чието място е точно там и точно по това време. Е така, този предмет стои при теб, има инструкция, но трябва да изчакаш да настане времето и той да се активира и да те призове. И щом това се случи се прехвърляш! А от другата страна? Е тук започва интересното… От другата страна има хора, които те разбират, които имат сходни интереси и мисия, които разбират трудностите около тази мисия, но остават вярни на себе си и на интересите си и се борят. Това място е заредено с чиста енергия, атмосферата е неописуема, а хората са величия. Е, аз също попаднах на това място в точното време и…случи ми се нещо…нещо толкова мащабно и същевременно толкова интимно, че все още не мога да изкажа смислено какво точно е „нещо“. Но не смятам и да се опитвам, защото цялото „нещо“ за мен беше 6 поредни дни и ако се опитам да го разкажа подробно ще отнеме още 6 дни, ще стане невъобразимо дълго и никой няма да се занимава да го прочете, особено ако го е пропуснал. За това ще се опра само на чисти факти и най-силните си впечатления.
Започвам с фактите и с „виновникът“ за всичко това – Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна и организираното от тях трето издание на фестивала „Литературен прожектор“.
Поводът: на 21 март варненската регионална библиотека има рожден ден и стана на достойните 143 години. И почерпката беше под формата на почти 50 събития (във Варна, Вълчи Дол, София, Стара Загора и Шумен) с гости от целия свят – 6 дни слушали, гледали и се веселили фантастично с дискусии, срещи с автори, изложба и творчески работилници.
Незаменима подкрепа за библиотеката в това мащабно начинание оказват Националния фонд „Култура“, Полски институт в София, издателства „Ай Си Ю“, „Жанет 45“, „Лемур“, „Ориндж“ „Сиела“, „Таймлайнс“.
Всичко започна в петък с „ден на читателя“, след това прерастна в дълъг уикенд от събития и продължи да държи емоциите силни до самия край на модул 1, който представляваше този мултидисциплинарен фестивал във Варна. Модул 2 ще продължи до 28 март под формата на изнесени събития в градовете София, Стара Загора и Шумен.
На самия рожден ден на библиотеката, точно около часът на настъпване на астрономическата пролет, се състоя откриването на изложбата (не)възможни образи. Тя представя 17 илюстратори, комикс художници и аниматори, които изследват границите на спекулативната литература – жанровете фентъзи, научна фантастика и дистопия. Всички участници са от Варна, като всеки от тях е представен с по 5 произведения, нарисувани от 2023 година насам. Изложбата може да посетите до 24 април във фоайето на библиотеката.
Тема във фестивалната програма беше всичко фантастично.
Пътуване в миналото, живи митове в настоящето, прогнози и предупреждения за бъдещето и всичко между тях. Словото се преплете с визуалните изкуства във всякакви пропорции, разнообразни гледни точки бяха обследвани, бъдещето на човечеството, бъдещето на литературата и изкуството като цяло, на грамотността и способността да се разбираме. Начините по които изкуството живо се трансформира по съвременните претенции на публиката. С цел да се привлекат и запалят по жанровото изкуство млади творци и читатели имаше включени много работилници, също така и множество училищни посещения в различни класове от почти всички гост-участници във фестивала.
А сега ще споделя с по една изречение, това което най-НАЙ-много ме впечатли при тази ми среща с отделните участници. Само да уточня, че аз не успях да посетя абсолютно всички събития, така че ако някой липсва е просто защото не съм успяла да присъствам на живо и нямам впечатления от първо лице. Това не означава, че тези хора не са също толкова значими и впечатляващи, като всички останали участници.
Преди всички обаче искам да обърна внимание на една специална дама, като сладък аперитив, който има за цел да стимулира апетита и да засили удоволствието от основното. Това е Анна-Мария Попова, посланик на културата, човек с неповторими умения в организационното дело и маркетинга, увлекателен модератор, архитект, страстен читател и невероятен събеседник. Тя и екипът на библиотеката се справиха великолепно с организацията на всички локации и хора, нищо не липсваше, нищо не закъсня и всички срещи имат своите записи и ще бъдат публично достъпни. Старанието и трудът, които са положили, за да може фестивалът да е толкова богат и същевременно напълно безплатен, са достойни за вселенски похвали и голямо уважение!
А сега към гостите, подредени по азбучен ред, а не по важност.
Международни гост-участници:
Геновева Димова – писателка (Обединено кралство/ България): много чаровна, не се разбира, че живее и твори на различен от български език; съвсем скоро се очаква новата ѝ книга на английски „The Travelling Museum of Witchcraft“ вдъхновена от професията ѝ.
Ирена Алексиева – преводачка (Кипър/ България): мултитасква с езиците безспир, невероятно е как може да слуша и превежда едновременно, без пауза.
Ненко Генов – писател, преводач (Полша/ България): енциклопедични познания по вселената на Междузвездни войни; Wookieepedia съществувало и е огромно; в „Ландо“ има българска следа.
Никос Панайотопулос – писател, сценарист, журналист (Гърция): съмнението е в основата на всичко и това ни движи напред; „един писател не трябва да е политически коректен“; забавлявал се е много с детайлите по „Генът на съмнението“.
Рада Ганкова – преводачка (Белгия/ България): духовита, колоритна и способна да превежда буквално от 16 диалекта на испански и португалски, перфектен пример за това е преводът ѝ на „Шепотът на пчелите“.
София Сеговия – писателка (Мексико): смела в творчеството си, без да се спира пред неудобните истории и гледни точки; усмихната и приветлива с (по)читателите си.
Гост-участници (България):
Александър Попов (изследовател, гост-модератор) – исках да го слушам да ми говори за фантастика с часове, но той се отнесе професионално и води чудесно дискусиите; описаните от него шест теми във фантастиката ми промениха целия поглед над жанра.
Анна-Мария Георгиева (илюстраторка) – неповторим стил, както си личи от корицата на „Слънцеломи“ и останалите ѝ проекти с Orange books; освен това е и доста талантлив аниматор.
Веселин Чакъров (илюстратор) – комикс поредицата му „Katana“ е взела награда от european science fiction society (ESFS); има и две допълнителни илюстрации от него в новото издание на „Ламя ЕООД“.
Вида Делчева (писателка, редакторка, преводачка) – многа усмихната, с много опит в жанровата литература от различни позиции, голям експерт по въпросите за Междузвездни войни и света на Робин Хоб, страстна природолюбителка.
Владимир Полеганов (писател, преводач, гост-модератор) – много чувствителен читател, който вниква на различно ниво в книгите; велик поглед над романа „Генът на съмнението“; любим цитат от дискусия „Добрата дистопия е тази, която може да си представи края на света, но и да запази човешкото до края“.
Григор Петров (букинист, гост-модератор) – енциклопедични познания по всичко комиксово; смехът му е много заразителен, лично бях потърпевша!
Дияна Нанева (илюстраторка, комикс художничка) – много спокойна и със стил, който не може да се сбърка; има много чуждестранни реализирани проекти, но и доста мои любими български корици.
Елена Павлова (писателка, преводачка, редакторка) – ЛЕГЕНДА! Тя е един от най-любимите ми човеци и не знам как да кажа нещо за нея без да звучи твърде прехвалено. Богат опит с всички видове жанрови изкуства, посланик на българската жанрова литература на Еврокон, организатор на фантастични събития и фестивали, хорър любител, издавана по света и у нас, любител на животните. Тя просто не е от тази планета и това си личи най-вече по нейната човечност.
Здравка Евтимова (писателка, преводачка) – жива легенда; наистина не мога да опиша чувството да слушаш мислите ѝ и да проследяваш плавно как разказва за своите методи на работа и мироглед.
Кирил Златков (илюстратор) – вниква в символиката на едно произведение, за да създаде илюстрации към него; създаде пред очите ми с цифрите 1 и 2 такива интересни образи, които трудно бих могла да опиша; дава страхотни препоръки за дистопични филми.
Марин Трошанов (писател) – сладкодумен разказвач; очакваме нов роман за възрастни от него, мрачен и психо; и разбира се, РАЗБИРА СЕ, специалните му чорапи на лодчици!
Мартин Янков (психолог, изследовател, гост-модератор) – много лъчезарен и с любопитен поглед над персонажите в литературата.
Милен Хальов (писател, модератар) – свързан дълбоко с фантастичното и с въображението от много малък; с добро чувство за хумор.
Мила Ангелова (библиотекар, модератор) – тихата, но дълбока вода и скрита лимонка, тя е усмихната и спокойна, същевременно любител и познавач на хорър, готик и дистопия поджанровете; винаги готова с книжни препоръки.
Нева Мичева (преводачка, редакторка, журналистка) – жива и усмихната, тя беше гласът на оптимизма в дискусиите, но не ѝ липсва борбеност и богат опит с всички нюанси на литературния свят; освен от италиански и испански, превежда и от каталонски език.
Павлина Делчева-Вежинова (писателка, редакторка) – духовита и усмихната, повлияна от творчеството на баща си и от темите за хуманизма и добротата; запозна ни с терминът „фантастичен реализъм“.
Росица Цветанова (преводачка) – любим цитат „Преводът е като любовник: или е красив или е верен“ и като цяло разказаното от нея за работата на преводача; великолепният превод на романа „На лов за дребна щука“ (шантава книга, която горещо препоръчвам).
Славена Симеонова (комикс художничка, аниматорка) – опитът ѝ със самоиздаването на собствен комикс.
Цвета Петрова (комикс художничка, илюстраторка) – вещерски и разпознаваем стил; опита ѝ с илюстроване на детски книжки и създаването на детски комикс.
Цветина Цолова (писателка, редакторка) – има интересен процес на писане и история с напускане на работа; знае японски; очакваме книга с тролове.
ПП. Ако сте стигнали до тук – благодаря ви искрено! А ето и вашата награда: идеи за предстоящи 3 подобни събития/фестивали.
През 9 Земи, Старозагорски бани, 1-4 май, очаква се програмата съвсем скоро. Това събитие е с предварително записване и парична такса.
Фентъзи фестивал „Реката на историите и световете“, Русе, 23-25 май, очаква се програма съвсем скоро.
Литературен прожектор: Разширена реалност (модул 3), 5-7 септември, пълна програма когато наближи.
Дано съм ви спечелила с тези предложения и да се срещнем в тези фантастични реалности.
Галерия:
