You are currently viewing Ревю на “Дъщерята на Краля на пиратите” от Триша Левънселър

Ревю на “Дъщерята на Краля на пиратите” от Триша Левънселър

Книга: Дъщерята на Краля на пиратите

Поредица: Книга 1 от Дъщерята на Краля на пиратите

Автор: Триша Левънселър

Дъщерята на Краля на пиратите

Опасна мисия. Древна карта. Скрито съкровище.

Седемнадесетгодишната Алоса, капитан на собствен кораб, е изпратена на опасна мисия. Тя се оставя да бъде заловена от враговете си с една-единствена цел – да претърси кораба им за древна карта, водеща към легендарно съкровище.

Но между нея и целта ѝ се изправя неочаквана пречка – неподозирано хитрият и ужасно привлекателен пръв помощник, Райдън. Двамата се озовават в ожесточена хватка, едновременно изпитвайки търпението и способностите на другия.

Алоса е подготвила няколко коза в ръкава си, за които никой не подозира. А и знае, че няма пират, който може да спре Дъщерята на Краля на пиратите.

Дъщерята на Краля на пиратите

Алоса е дъщеря на Краля на пиратите. Подготвяна е от самото си раждане да заеме мястото до баща си. Краля полага много усилия да я подготви за всичко. Тя е обучен войн и капитан на собствен кораб. За да се докаже е натоварена със задачата да проникне на борда на вражески пиратски кораб и да открие картата на скрито съкровище. Спомените за жестоките наказания и гневът на Краля на пиратите, страхът от провал и силната нужда да се докаже, като достоен наследник  подтикват Алоса да опита доста опасни начини да разкрие местоположението на древната карта. Подложена е на изпитания на волята и търпението. Престоят ѝ на кораба се превръща в игра на нерви, а съперника ѝ се оказва повече от достоен.

Героите

Ще започна с кратък анализ на мъжката роля. Райдър е интересен персонаж на противоречията. През цялото време имах усещането, че е прекалено мил, за да бъде първи помощник на пиратски капитан. Раздвоен между привързаността към брат си и желанието да защити Алоса. Още от самото начало усетих, че в него има нещо различно. 

Алоса като главна героиня леко ме дразнеше с прекалената си самоувереност. Разбира се, ще кажете, че това се очаква от основният персонаж, но повторението беше прекалено. При всяко предизвикателство пред, което Триша Левънселър изправи героинята си бях подложена на непрестанна атака или по-скоро защита, колко е велика, как няма нещо с, което да не може да се справи, и как стига да пожелае ще ги избие до крак, съвсем сама. Алоса е от типа утопични герои, всичко и е прекалено хубаво и тя е топ оф дъ топс.

Отношенията между Алоса и Райдър са доста динамични и има много хумористични сцени. И двамата са с мисия, но успяват да се насладят на закачката зародила се между тях. Получава се една завладяваща игра на нерви и заблуди. Кой кого заблуждава и ще има ли победител в историята не се знае.

В историята има магия. Сирените винаги са били сред любимите ми фантастични създания. Мистериозни, опасни и въплъщаващи женската красота. Силата на гласа им и въздействието, което имат върху мъжете е много добре представено в книгата. Дори смятам, че това беше по-добрата насока на сюжета и много по-оригинална от пиратското съкровище. 

“Дъщерята на Краля на пиратите” е много приятна книга за четене.

Триша Левънселър има много лек и увлекателен стил, който само на моменти е заменен от леко протакане на действието. Самата история за Алоса и премеждията ѝ на борда на Среднощен пътник върви плавно и успява да запази вниманието. Докато донякъде любовната история е с ясен край, сюжетът не е предвидим и дори ще успее да Ви изненада с няколко неочаквани моменти.

Оценката, която дадох на “Дъщерята на Краля на пиратите” е 4 звезди. Авторката Триша Левънселър успя да ме впечатли с изненадващите си и интересни сюжети. Определено успява да избяга от настоящата тенденция в жанра и радва с оригинални хрумвания за световете си.

Издателство Артемис

Ревю на „Дъщерята на Кралицата на Сирените

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.