Книга: „Майките“
- Автор: Теодора Димова
- Издателство: Сиела
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 187
- Издание: 2020г.
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell
Навремето, когато „Майките“ за първи път е видяла бял свят, не съм бил сред активните читатели, а и да бях, сигурно нямаше да посегна към нея. Но ето, годините се изтърколиха, книгата получи своето ново издание, а сериалът, направен по нея, предизвика още повече шум в книжните и филмови среди. И аз, вече по-стар и родител, макар и не майка, а баща – реших да посегна към нея.
Сюжет
Теодора Димова рисува живота на няколко съученици от един и същи клас, техните взаимоотношения с родителите им ( най-вече техните майки, но не само) и връзката, която те имат със своята класна ръководителка – Явора. Няма да ви лъжа – книгата е тегава, тъжна и най-стряскащото е, че е реална. Имаше момент, в който си мислех, че книгата много прилича на онези български филми от моето детство, в които сценаристи и режисьори искаха да обобщят цели животи, политически периоди и т.н. в рамките на едни 90 минути и накрая се получаваше един миш-маш. За щастие тези тънки моменти в книгата бързо се разсеяха.През цялото време се надявах, че поне една от историите ще бъде с щастлива развръзка, че поне една от историите ще бъде светлина в тунела, че от нея ще блика надежда. Уви, няма такава, като дори последната най-много ме трогна и ми повлия. За жалост, животите на много деца в България са такива – сиви, трудни, изпълнение с тежки дни и безразличие.
Моето мнение
„Майките“ може да ви повлияе и позитивно – може да оцените взаимоотношенията, които имате със своите родители, средата сред която сте израснали или още растете и да се радвате на това, което имате – разбиране и любов, защото много други копнеят за тези две неща.
Краят дори не мога да го коментирам. Може би той е метафора за цялото ни общество – че когато имам нещо хубаво и добро в живота си, вместо да го оценим когато го губим, ние се обръщаме срещу него и го заплюваме. Общо взето минах през цяла палитра от емоции, четейки тази иначе сравнително кратка книга. Предполагам, че това значи, че ме е трогнала и ми е харесала, навярно още известно време ще мисля за нея, а сега със сигурност ще изгледам и сериала.
Оценка 5/5
„Едва ли Теодора Димова би могла да пожелае на читателите си приятно четене: нейният роман е вик и горестен упрек от името на всичко онова, което се опитваме да загърбим и да забравим. В този смисъл насладата от четенето звучи неуместно – „Майките“ е написан не за четене, а за изстрадване.„
Едвин Сугарев, „Литературен вестник“
