“Злато” от Рейвън Кенеди е едно от най-чаканите заглавие сред любителите на поредицата и жанра. Всеки докоснал се до магията на 4-те книги е очаквал момента да разбере какво ще се случи с любовта на Арин и Слейд. И аз бях сред тях, и аз останах разочарована.
Книга: Злато
- Поредица: Книга #5 от Позлатена пленница
- Автор: Рейвън Кенеди
- Издателство: Егмонт
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 624
- Издадена на български: 2024
- Преводач Деница Райкова
- Книгата е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Какво да очакваш?
Книгата е в мрачният стил на Рейвън Кенеди. Отново имаме физическо насилие и емоционални травми. Книгата е с няколко действащи лица и действието е разделено според техните лични истории (Арин, Слейд, Малина и Осрик). Героите се борят със своите демони от миналото и настоящето.
Изграждане на света. Най-накрая виждаме прословутото царство на елфите. Ануин по много неща прилича на Ореа, но идеята за магията и как Арин се чувства от момента, когато попада там, прави мястото да се усети наистина вълшебно. Веднъж попаднали там, разбираме много за миналото на героинята и се заформят нови сюжетни линии свързани със съдбата на кралството и ролята на изчезналата златна наследница.
Какво харесах?
Най-голямата приятна изненада за мен бяха главите за кралица Малина. Именно те се оказаха моето спасение в цялата история. Определено “Злато” е книгата на Малина. Образа на студената кралица драстично израства и вече мога да мисля за нея без да ме дразни. Най-накрая виждаме кралица готова да понесе последствията от действията си.
Какво не харесах?
Това, което не харесах в книгата е много повече от това, което харесах.
Ще започна с нещата, които не са свързани със самото действие. Превода е не просто провал, той е катастрофа. Никак не обичам да се изказвам толкова критично за труда на някой, но с тази книга Егмонт убиха всяко желание да си запълня колекцията. Сблъсках се със стари думи, които нямах представа, че все още се използват. Златоткан? Кюмюр? Втората поне знаех, че съществува. Имаше преведени имена. Няма как цели 4 книги Мист да си е Мист, а в “Злато” изведнъж да стане Мъглата и дори на едно от местата да е с малка буква. Да, винаги има грешки в изданията, които съм се научила да не драматизирам, но тук те допринесоха много за разочарованието ми от книгата.
Малина наистина изпъкна в тази книга, но историите на всички останали бяха близко до читателска агония. Всичко около Арин, Слейд и Осрик се развиваше бавно. Единственото, което до някъде спаси положението беше отмъщението на Слейд и то само в началото, защото после се превърна в поредното излишно разтягане.
Има страшно много драма в книгата и никакви “пикантни” неща. Слейд страда за Арин, Осрик страда за Риса, Малина се самообвинява, Арин и тя със своите драми… Има драма с лопата да я ринеш. Няма да кажа къде е сексуалното напрежение, защото ще ти разваля преживяването. Но не се навивай за нещо УАУ.
Моето мнение за книгата
Края на книгата е сравнително добър и отново е “кукичката”, която да те накара да продължиш да четеш поредицата. Нищо не е ясно, нищо не се разрешава и никой няма своя щастлив край. Излъгах, има един, който е доволен от развитието.
Последните 20% от “Злато” доста ме разколебаха за крайната ми оценка. Искаше ми се да дам 3 звезди, но после реших, че предвид цялостното ми преживяване няма да вдигна и ще си оставя първоначалните 2. Няма да ти кажа да не прочетеш “Злато”, историята на Арин и на мен ми е влязла под кожата. Само ще те предупредя да си коригираш очакванията, за да не останеш разочарована като мен
Всеки край е и начало.
Мислех, че ще умра и така щеше да стане, ако не беше Слейд. Но единственият начин, по който можеше да ме спаси, беше като отвори процеп между световете, през който да мина.
Понякога обаче бягството от едно опасно място, просто те отвежда на друго.
Ануин.
Кралството на елфите.
Земя, пълна с магия и красота, но и с дебнещи зад всеки ъгъл опасности.
Аз обаче също съм смъртоносна.
Вече не съм птиче, затворено в позлатена клетка, и никой няма да ме спре да намеря пътя обратно към Слейд.
Но завръщането означава изправяне пред опасности и тайни. И аз трябва да горя достатъчно ярко, за да осветя собствения си път…
Иначе може да бъда погълната от мрака.
