You are currently viewing Ревю на “Жестокият принц” от Холи Блек

Ревю на “Жестокият принц” от Холи Блек

Книга: Жестокият принц

Автор: Холи Блек

Поредица: Вълшебният народ

Издателство: Ибис

Жестокият принц

Джуд е само на седем години, когато родителите ѝ са убити и тя и двете ѝ сестри са отведени да живеят в пълния с коварства Върховен двор на елфите. Десет години по-късно Джуд не иска нищо повече от това да е част от него, независимо от факта, че е смъртна. Но много от феите презират хората. Най-вече принц Кардан, най-младият и най-зъл син на краля.

За да си спечели място в двора, Джуд трябва да победи Кардан. В преследване на тази цел тя бива въвлечена в интриги и измами, откривайки, че е способна дори да пролее кръв. Докато гражданска война заплашва да потопи света на феите в насилие, Джуд ще трябва да рискува живота си, приемайки опасно съюзничество, за да спаси сестрите си и самото кралство на феите.

„Разбира се, че искам да бъда като тях. Те са красиви като остриета, изковани в божествен огън. Те ще живеят вечно.

А Кардан е дори по-красив от останалите. Мразя го повече от другите. Мразя го толкова много, че понякога, когато го погледна, едва дишам.“

Всеки фен на фентъзи жанра няма как да подмине тази поредица от Холи Блек. “Жестокият принц” е книга, която аз лично отлагам от близо две години. Моята първа среща с авторката беше с “Книга на нощта” и останах силно впечатлена, което предизвика интереса ми към останалите ѝ книги.

“Жестокият принц” е книга първа от поредицата на Холи Блек за “Вълшебният народ”. Издадена е в България от издателство Ибис. Самото книжно тяло е с меки корици, но хартията е доста плътна.

Историята на човешкото дете попаднало при вълшебният народ

Сюжетът се развива около съдбата на 3 деца, които обстоятелствата ги заставят да заживеят с народа на елфите. Близначките Джуд и Тарин не са надарени с вълшебна сила и животът им е превърнат в кошмар сред жителите на Елфхейм. Двете са подложени на постоянен тормоз от съучениците си, въпреки че се ползват със закрилата на своя настойник.

Проследяваме пътят, който Джуд извървява от това да бъде покорна и да не вдига глава, до абсолютното бунтарство, която слага началото и на по-интересната част от историята. Единственото желание на момичетата е да имат своето заслужено място сред вълшебният народ, макар представите им как да го постигнат да са различни. Пътят на Джуд я забърква в сложни машинации, които трябва да определят наследника на трона.

Елфхейм в Жестокият принц

Светът на елфите и доста приказно описан от Холи Блек. Имаме магия, имаме и странни създания, които обитават земите на вълшебният народ. Самите елфи имат отличителни белези, като вертикални котешки зеници, опашки, рога и други животински белези. Елфхейм е земя, където да си жесток ти осигурява надмощие над другите. Народите са обединени под властта на един Крал, а разбунтувалите се заплащат с живота си. За мен светът на феите винаги е бил точно такъв какъвто го описва Холи Блек. Вълшебните създания са потайни, лъжовни създания, които винаги намират как да изопачат думите ти и да те поставят под тяхна власт.

Връзката между човешкият свят и елфическият е доста сложна. Много често хората се оказват пленници на елфите. Една неизгодна сделка и може да се озовеш в нечий дворец, да бършеш пода до припадък и да не си спомняш абсолютно нищо. Хората са низши създания в земите на Елфхейм и са третирани като такива.

Жестокият принц или по-скоро гадният

Макар да намирам чар в цялата история има неща, които не ми допадат. Заглавието ми навява мисли за една по-брутална насоченост на сюжета. Началото беше силно и предполагах, че Холи Блек ще продължи в тази насока – под началото имам предвид първата глава. После обаче се фокусирахме прекалено много върху един тип гимназиално поведение, което не е по вкуса ми. Да книгата е тийн, но я почувствах прекалено.

Кардан като персонаж ми беше не особено постоянен. От самото начало Холи Блек ни набиваше колко е жесток малкият принц, но този образ не беше защитен както трябва. Очакванията ми бяха по-високи от този образ и останах леко разочарована.

При Джуд ми харесва крайният резултат. Допада ми идеята, когато се показва защо героят е такъв какъвто е станал. При нея детството ѝ предначертава желанието ѝ да бъде неуязвима. Има голям контраст със сестра ѝ, която макар и със същата съдба предпочита да бъде защитавана. Джуд иска да бъде острието, да се докаже като пълноправен член на това общество. Обаче и в изграждането на този образ имаше голям пълнеж. Доста бързо преминахме от първоначалното състояние до крайният продукт.

Относно сюжета трябва да бъдем реалисти, че все пак това е книга първа от поредица и винаги има елемент на въвеждане в цялата ситуация. Лично на мен последната част от книгата ми беше най-интересна и я прочетох с голям интерес. Може би Холи Блек е трябвало да започне с този дух от самото начало, отколкото да залага на типът гимназиални отношения. Просто предвид края смятам, че в крайна сметка в книгата се намират и доста сцени за пълнеж.

Оценката ми за книгата “Жестокият принц” е между 3 и 3,5 звезди. По-скоро 3 заради блудкавото начало и с желание за по-висока заради краят, който определено е силната  страна на Холи Блек.

Издателство Ибис

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.