You are currently viewing Ревю на “Кралица на нищото” от Холи Блек

Ревю на “Кралица на нищото” от Холи Блек

Книга: Кралица на нищото

Поредица: Вълшебният народ книга 3

Автор: Холи Блек

Кралица на нищото

„Той ще бъде разрушението на короната и разрухата на трона.“

По-лесно е да вземеш властта, отколкото да я задържиш. Джуд е научила този урок, когато се е отказала от влиянието си върху злия крал Кардан в замяна на неизмерима мощ.

След неочакваната постъпка на Кардан в края на „Злият крал“, Джуд е принудена да живее в света на смъртните. Сега тя е готова да рискува всичко, за да си върне онова, което ѝ е било отнето. Възможността се появява в лицето на изменчивата ѝ сестра Тарин.

Когато древно и могъщо проклятие е освободено, Царството на феите е разтърсено от страх и паника и Джуд ще е принудена да избира между своята амбиция и своята човечност…

С „Кралица на нищото“ завършва завладяващата трилогия „Вълшебният народ“.

“Кралица на нищото” е последната книга от поредицата “Вълшебният народ” от Холи Блек. Ако сте стигнали до тук, значи сте прочели краят на “Злият крал” и сте също толкова изненадани колкото мен. 

Сюжет

“Кралицата на нищото” започва точно след като Джуд приема предложението на Кардан да бъде Кралица на феите, само за да бъде внезапно заточена от него в света на смъртните. Прогонена тя прекарва времето си с Виви и Оук, опитва се да го подготви да бъде крал. Предадена и наранена тя се опитва да продължи живота си, но не може да забрави светът на елфите. Макар никога да не се е чувствала на място в Елфхейм, домът и лисва, а още по дразнещо е, че не спира да мисли за Кардан.

Най-неочаквано пред нея се открива нова възможност да се завърне и да довърши започнатото. Джуд се възползва от възможността да се изправи срещу Кардан.

“Кралица на нищото” е завършека на тази вълшебна поредица. След като в продължение на две книги се наситихме с дворцови интриги, шпионски игри, предателства и объркани отношения между героите, лутащи се между омраза и любов, Джуд веднъж завинаги ще трябва да разберете дали тя има място в света на феите.

Вече знам историята на Джуд и Кардан

Не знам дали Ви споделих защо реших да прочета тази поредица. Голям съм фен на илюстрации по книги и много често попадам на Джуд и Кардан. Нещото, което много ме глождеше беше защо я изобразяват с рогца… И така всичко започна с “Книга на ноща” от Холи Блек, която е първата ми книга от авторката. Понеже останах силно впечатлена от стилът на книгата се замислих защо да не прочета още нещо от нея. 

Останах приятно изненадана от първите книги. Най-вече съм доволна от изобилието на действие. Всичко в книгите е много динамично и това ми помогна да ги прочета с лекота. Ако трябва да бъда честна съм изненадана, че ми допаднаха.

В светът на елфите властват дворцовите интриги и стремежа към контрол, и власт. Насилието и проявата на сила са ежедневие. Докато магичните сили се наследяват, владеенето на меча и военна стратегия е въпрос на дисциплина и умения. Именно в това се изразява силата на Джуд. Това е нейният начин да наложи своя контрол и докаже, че е силна и има място в този свят. Макар физически да отстъпка на магичните създания, тя е решена да компенсира с кръвожадност и умения с меча.

Отношенията между героите

са голяма плетеница и се получават интересни емоционални конфликти. Отгледана от човека убил собствените ѝ родители, Джуд възприема голяма част от начина на мислене на Мадок. По пътя на логиката би трябвало да го мрази и да иска да го убие, но между тях има някаква близост. Тя дори прилича доста на него, макар да нямат кръвна връзка. 

Кардан е отгледан без капчица любов. Това до някъде определя отношението му към околните. Още повече, че над цялото му съществуване тегне мрачно пророчество. Отхвърлен от майка си, загърбен от баща си, може ли едно невръстно дете да запази топлина в сърцето си и да се превърне в добър владетел.

„Той ще бъде разрушението на короната и разрухата на трона.“

Романсът между Джуд и Кардан също не е типичният. През голяма част от историята дори не сме сигурни, че има такъв. Между тях няма доверие дори, когато са принудени да работят заедно. Винаги има едно “ако” с въпросителна.

Сестринските отношения, които трябва да бъдат формата на най-силна привързаност и вярност също са поставени под въпрос. Изненадата от предателствата на Тарин бяха добре замаскирани от именно това очакване за родова вярност и любов.

“Кралица на нищото”

продължава в абсолютно същият стил като първите книги. Бързо развитие, изобилие от изненадващи срещи и обрати, съмнения и неясни чувства. Джуд си е все същата мнителна и пресметлива смъртна. И предвид всичкият потенциал на историята, нещата отново се развиват прекалено бързо. 

Холи Блек има един много лош навик да прескача по няколко сцени. Както сме във вихъра на действието и нещата стават завладяващо напрегнати, в следващият миг всичко се оправя и се оказваме в абсолютно спокойна среда. Моментите, където трябваше да забави и да задържи интригата бяха малко. Против съм излишното разтягане и бавене, но тук ще бъда честна и ще каже, че кажа, че Холи Блек е бързала да завърши поредицата.

Вълшебният народ

е поредица, която ще се хареса на любителите на фентъзи жанра. Въпреки анаболното развитие в сюжета историята на Джуд и Кардан успява да остави приятна следа и емоции от прочита. Оценката, която дадох на книгата е променлива. Първоначално я оцених високо, но колкото повече размислям клоня към 3 звезди.

“Кралица на нищото” се предлага в България от издателство Ибис.

Книги от поредицата:

Ревю на “Злият крал”

Ревю на “Жестокият принц”

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.