„Нашето вечно утре“ беше чаканa от мен книга, защото знаех за препратките към 80-те и 90-те
години, защото бях запалена по всякакви игри, защото чувах за сбърканите и счупени
отношения между героите. И като едно дете растяло в зората и бума на първите видео и
компютърни игри нямаше как да не я прочета. Въпреки, че романът се фокусира върху един
определен сегмент от виртуалния живот, бих казала, че реално е доста по-всеобхватен. Може
би тук, някои читатели (геймъри) остават леко разочаровани, а други пък са тотално влюбени в
историята, персонажите, конфликтите и всичко случващо се през онези бурни години. Някои
ще я опишат като забележително четиво, а за други ще остане неразбрана. Аз се лутах между
двете крайности през цялото време, но защо…
Книга: „Нашето вечно утре“
- Автор: Габриел Зевин
- Издателство: Enthusiast
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 536
- Издадена: 2024
- Преводач Богдана Димитрова
- Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
Сюжет на „Нашето вечно утре“
Историята на приятелството между Сам и Сейди ме увлече. История за необичайно запознанство като малки деца и при неприятни събития в живота им, но с общата страст към игрите изцелила и двамата. Почти щях да ревна когато споменаха Супер Марио в началото, връщайки ме в мои спомени и колко се мъчихме с един приятел да минем всички нива. Недоразуменията започват още дори в тези невинни години и двамата се разделят за дълъг период от време. Когато една случайна среща след години ги събира отново, променени, пораснали, но все още не и помъдрели, Сам убеждава Сейди да сътворят заедно игра.
Книгата рисува пътя на младите творци създавайки нещо, което ще спечели хиляди фенове. Ще ги изпита, нарани, възнагради и промени завинаги. Предполагам, че когато човек остави някаква ярка следа в обществото действа главозамайващо когато си на 20 и си воден от „добри намерения“. Историята не е съвсем романтична, въпреки че любов има. И то голяма, но няма да е тази, която ще очаквате. Приятелство, лицемерие, предателство, скандали и омраза също има. Нищо човешко непознато. И макар връзката между Сам и Сейди да не е точно интимна, само тя остава след множеството премеждия в живота.
Периодът, който обхваща е почти трийсет години, едни от най-хубавите. Особено когато си млад, амбициозен и на хванал вълната, която ще те изстреля на върха на славата. Описано е добре как това би се отразило на идентичността. Какви още травми може да изживее едно момиче/момче в онзи период.
Харесах стила на Зевин, препратките от онези години и посланията също.
Намразих поведението и решенията на Сейди през половината книга, макар и оправдани за годините, времето и обстоятелствата. През другата половина исках да метна книгата настрани заради Сам. Неговият персонаж ме остави със смесени чувства толкова пъти, че си казах няма да дам на тази книга пет звезди (нещо, което може да се промени след време). Усетих един болезнен айб от „Малък живот“ по отношение на физически травми у героят. Е, Сам няма нищо общо с Джуд, но не харесах тази идея в книгата. В един момент бяха засегнати толкова наболели въпроси като депресия, увреждания, насилие и дори смърт, че изгубих онази нишка, която ме впримчи в началото. Това, а също и факта, че предрекох събитията, които се случиха към края ме накара да не оценя максимално книгата. Да, тя си остава въздействаща и провокативна, определено добре измислена и с много внимание към детайлите, но към момента някои неща в самата история ме отблъснаха. Добре де, нещата около Сейди ме отблъснаха, но няма да изпадам в подробности.
Моята оценка за „Нашето вечно утре“
Оцених книгата с три звезди и въпреки това бих я препоръчала на много хора. Романът е от онези, които ще ви лашка между различни видове емоции, а това значи, че авторът знае как да влезе под кожата на читателя. Нещо повече ще имате усещането, че вие самите сте били участник в игра.
Две деца се запознават в стая за игри в една болница в края на 80-те години. Едното придружава болната си сестра, а другото се възстановява след тежка катастрофа. Дните и месеците са дълги на такова място. Общата им любов към видеоигрите се превръща в споделен свят – на забавление, бягство от реалността и ожесточена конкуренция. Но това време скоро приключва.
Когато двамата се срещат няколко години по-късно, всички тези спомени ги връхлитат. Искрата е моментална и те започват да работят над това, което обичат – да правят игри, които да радват, предизвикват и увличат играчите, и едновременно с това в дигиталните светове намират интимността, която им се изплъзва в реалния живот.
Това е многопластова история за перфектните светове, които Сам и Сейди създават, и за несъвършения свят, в който живеят; за израстването, себеоткриването и успеха, който променя правилата на играта; за любовта, душевната и физическата болка, от която е невъзможно да се скрием. И за живота, който е просто една нечестна игра.
„Нашето вечно утре“ е интимна възхвала на златния век на видеоигрите, но е и разказ за двама души, които се опитват да преодолеят ограниченията на личностите си, за да открият различни форми на любов и обич. Роман, който изследва природата на идентичността, креативността, провала, изкупителните способности на игрите и нуждата да се свързваме: да обичаме и да бъдем обичани.
