Отдавна се веселя с някои определени клишета, които често пълнят любовните романи и тук разбира се включвам и романтичните фентъзита.
Сега ще ви споделя размислите и страстите ми покрай “миризмите”, които задушават сетивата ми всеки път щом ги видя, но ме избива повече на смях като че ли. Авторите ги използват за да описват ароматите на известни мъжки персонажи, които са станали книжни гаджета на много читателки. Знам си аз, че всичко е до нюх.
Няма как да не започна с емблематичната “Двор от рози и бодли” :
“Усетих леко тупване на земята и аромата на земя, на пролетен дъжд и прясна трева, който той излъчваше нахлу в носа ми…”
Ама естествено, че Великият господар на Двора на пролетта ще мирише на прясна трева. Хем двор имаме, хем пролет – всичко расте и цъфти, и така. На мен някой ако ми замирише на прясна трева ще се чудя чия “ливада” е косил. Дъжда е ясен. Може да е летен, пролетен, есенен , разбрахте ми мисълта. Убийте ме не помня и не намерих аромата на легендарния Рисанд, но съм почти сигурна, че е свързано с нощ , звезди и някаква гора. И като говорим..
“Миришеше на мускус и борова гора. Отпуснах се назад и въздъхнах” ( “Обсидиан” – Дж. Л. Арментраут) . И аз въздъхнах.
При такова биоразнообразие , боровата гора е най-честия аромат. Но явно този на “широколистна японска вечнозелена дъждовна гора” е твърде сложен или е бил зает.
“Познат аромат на цитруси и сандалово дърво докосна сетивата ми и стисна сърцето ми” (“Господар на алчността” – Ана Хуанг).
Гарантирам ви, че същия господарски аромат е стиснал и джобовете на собственика си, защото той е доловим на реда с Арманита и Долчета, и разни такива алфа мъжкарски миризми в Sephora, които са по 200 лв. минимум, но Хуанг няма как да използа друго за нейните персонажи освен най-доброто. Те все пак са на мъжествените алфа мъжкари и винаги костюмирани да не забравяме. Не може да носиш костюм УШИТ ПО МЯРКА и да се пръскаш със STR 8 или Nivea. Недопустимо е!
“Извърнах се на стола и вдъхнах неповторимия аромат на трева и поля, който лъхаше от момчето” (“Оникс” – Дж. Л. Арментраут).
Хм, това е същото момче, което миришеше на борова гора. Явно е сменил адреса от гората на полята. Съмнително има нещо тука.
“Досега не бях осъзнала, че той миришеше на нещо, но си имаше специфичен аромат на опушено, като от горящо дърво(“Рапсодия” – Лаура Таласа).
Ключовата дума тук е “досега”. Явно тя го е душила много пъти, но изведнъж осъзнава, че го свързва опушено (а може би прегоряло или загоряло), горящо дърво?!? Хора, ако някой ви замирише на горящо дърво най-вероятно или е дървар или пироман. Далеч от такива. Не се шегувам.
Съгласна съм, че в столично заведение трудно ще намерите някой да ви замирише на пролетен дъжд, гора, поля, цветя и подобни. Затова хващайте гората, но само по отъпкани пътеки. Великите господари бродят там.
И последното:
“Миришеше на него, на мастило, тайни и опасна магия”(“Легендата” – Стефани Гарбър).
Някой да ми обясни къде да намеря аромата на опасна магия за да го запомня и да се сещам за мистериозния Легендата от книгата, а не за други опасни миризми от които никой не е застрахован в градския транспорт, подлезите и ученическите тоалетни. Защото за тази “магия” ще се съглася, че поваля всичко живо наред без да подпира.
“На чужд гръб и сто камшика са малко”. Знаете го този израз. Както и изброените изрази горе, но те все пак ни карат въздишаме или пък въпреки тях въздишаме по техните носители. Мен лично ме веселят, като не искам да осмивам творчеството на никой от посочените автори. Просто малко закачка
