Книга: Оникс
Поредица: Книга #2 от Лукс
Автор: Дженифър Арментраут
Нищо не е такова, каквото изглежда.
Да имаш нещо общо с Деймън Блек е, общо взето, неприятна работа. Да, той е извънземен и да, твърдо е решен да докаже на всички, че между нас няма никаква връзка. Да, ама има. И освен това имаме един много по-голям проблем. Хора от министерството на отбраната са в града. И ако разберат какво може да прави той, с мен е свършено. С него също. И, на всичкото отгоре, в училище има ново момче, което крие нещо. Той знае какво преживях и може да ми помогне. Но за целта, трябва да излъжа Деймън. А не мога.
И, изведнъж, всичко се обърква.
Когато се събудиш със супер сили
Кейти вече не е плахото момиче, което може да седи вкъщи и да чете книги. Не стига, че се забърка в кашата с извънземните си съседи, ами сега открива, че нещо странно се случва с нея. Няма обяснение за нещата, които и се случват и не може да сподели на никой. Силите ѝ се засилват, а тя не умее да ги контролира. Надеждата, че всичко ще отшуми изчезва, когато Кейти осъзнава, че е заплаха за хората около нея. Тя трябва да се научи да владее извънземната сила и намира подкрепа в някой, който е също като нея.
Докато Кейти прекарва дните си в тренировки с мистериозният нов ученик Блейк, между нея, Деймън и Ди се разраства цяла пропаст. Има прекалено много неизказани неща и тайни, които ги разделят. Отношенията между двамата и без това са доста сложни и те се лутат между осезаемото привличане между двамата и здравият разум, който им шепне, че не трябва да се замесват. На всичкото отгоре се появява и трети играч, който ще успее да Ви шокира в един момент. Любовният триъгълник, който Дженифър Арментраут завърта в “Оникс” не успя да ме изненада кой знае колко, но пък имаше своя чар.
Кейти се оказва въвлечена в опасна игра, а в основата и са намесени много влиятелни организации. Продължават да изчезват хора и извънземните се оказват най-малкият ѝ проблем. Дженифър Арментраут успя да ме хвърли в потрес няколко пъти признавам.
Оникс е книга за разтоварване
За да напиша това ревю ми отне доста време, защото първо нямах муза и второ изпитах затруднения да докарам приличен обем от смислени неща, които да Ви споделя за “Оникс”. Какво да каже човек за книга, която е има няма 300 страници и се чете с лекота.
Истината е, че независимо от обема Дженифър Арментраут умее да пише и да впечатлява с интересни си завъртени сюжети. “Оникс” е втората книга от поредицата и авторката успява да завърже нова интрига, която да задържи интереса на читателя. Макар и малка по-обем книгата е добре написана и се чете с лекота. Има баланс между динамика и умишлено забавяне на действието, което пък придава сила на следващите събития.
Дженифър Арментраут успя да ме впечатли с тази поредица.
Не съм голям фен на досегашните ѝ книги, но с “Лукс” ми стана една идея по-симпатична. Защо?
- Книгите са написани в лек стил и се четат на един дъх
- Има баланс между екшън и романтика
- Липсват прекалено пикантните сцени, с които припознах стилът ѝ на писане
- Книгите са от типа разтоварващо, леко четиво, което търсех
- Оригинален сюжет
“Лукс” е поредица, която Ви препоръчвам да прочетете в момент, когато имате нужда да рестартирате читателския си застой. При мен се получи и определено ми се отвори апетита към леките, романтични четива. Затова ще продължа със следващата книга от поредицата и се надявам Арментрут отново да успее да ме задържи.
Книги е изчерпана в книжарниците, но вероятно можете да намерите в местното читалище.
Още от поредицата:
