„Сакатият бог“ – велик завършек на епичната поредица Малазанска книга на мъртвите!
Книга: „Сакатият бог”
- Автор: Стивън Ериксън
- Поредица: Малазанска книга на мъртвите – Сказание десето – последно
- Издателство: Бард
- Оригинално заглавие: The Crippled God, 2011
- Издадена на български: 2011 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 1008
- Преводач: Валерий Русенов
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет на десетото и последно сказание от „Малазанската Книга на мъртвите“
Както вероятно вече си запознат с епичния стил на поредицата, сигурно предполагаш, че в тази книга са замесени всички възможни живи същества, богове, асценденти и не толкова живи създания.
Ще се опитат да възкресят един бог, но дали ще успеят?
Ще станеш свидетел на предателства и феноменални обрати…
Неочаквани съюзи с богове.
Ловците на кости продължават похода през Стъклената пустиня, но дали ще успеят да преминат пустинята, която никой не може да прекоси? Кой ще победи — Стъклената пустиня или Ловците на кости? Ти как мислиш?
Господарят на колодата играе своята партия, но дали ще излезе печеливш от раздаването?
Очаква те кулминацията на кулминациите в епичните битки. А ето и част от една от любимите ми:
„Съсухрените му длани я уловиха. Той я вдигна от земята, а след това отвори уста и я захапа отстрани по лицето. Бивните се забиха под костта на бузата и изтръгнаха окото от тази страна. Отпра половината лице сред кървава каша, а след това захапа отново, под очните дупки, и бивните се забиха в мозъка ѝ.“
Моето мнение:
И сега накъде? Какво да чета? Дали ще намеря с какво да запълня тази дупка? Има още двайсетина книги от света на Малазан, така че не ме мисли.
Стоя пред клавиатурата и все още давам на заето. „Сакатият бог” достойна — повече от достойна — за край на тази Велика поредица от този Велик автор. Толкова много събития, поднесени по вълшебен и незабравим начин.
С такъв финес затвори всички сюжетни нишки, че ми беше трудно да дишам и да преглъщам. Дори пуснах и сълза, ако трябва да съм честен — а аз обичам да съм.
Един от любимите ми моменти е историята с децата от Змията. Авторът толкова добре описва чувствата, че те връща в детството ти. Уж четеш епично, кърваво фентъзи, а се чувстваш на 6 години, с тайфата, тръгнали към жп гарата да нареждате камъни на релсите, за да гледате как влакът ги прави на сол. Или си отворил шкафа под телевизора и сглобяваш металния конструктор.
А най-много ще ми липсват Подпалвачите на мостове — те са най-забавните, най-откачените, най-вулгарните персонажи в цялата поредица и се надявам да ги срещна някъде из другите книги от Малазан. Ето и някои любими моменти с тях:
— Предполагам. Разтапяме буца шоколад в едно котле — помислих, че може да искате малко.
— Какво? А, да. Шоколад „Балкло“. Добре, разкарай се от палатката, да се приведа в приличен вид.
— Не сте в палатката си, сержант. В клозетния ни изкоп сте.
Тя се огледа.
— Хм. Това обяснява миризмата.
— Никой не го е използвал още, сержант, гледахме как лежите тук.
— О.В палатката изтрещя оглушителен взрив, вдигнаха се облаци прах и … и … се олюляха пред очите му. Лицето на магьосника бе разкривено от гняв. Погледна намръщено Паран.
— Малко закъсня, Върховен юмрук! Почти се бяхме върнали вече.
Паран махна с ръка да разчисти праха. Чу стъпки зад платнището на входа и извика:
— Всичко е наред!
Отвън един войнишки глас изсъска:
— Чу ли го, Гебла? Когато Върховен юмрук пръдне, целият свят се тресе!
— Шшт, проклет идиот!
За финал мога да кажа само едно:
Да разгадаеш сюжета на книга от Стивън Ериксън е като да решиш една от най-сложните теореми на света.
Веднага след като публикувам това ще добавя към автобиографията си: Прочел Малазанската Книга на мъртвите.
Ревю by СИД
Разбити жестоко от К`Чаин Нах`Рук, Ловците на кости тръгват в поход към Коланси, където ги очаква неизвестна съдба. Изтерзана от въпроси, армията е на ръба на бунта, но адюнкта Тавори е непреклонна. Остава един последен акт, стига да е по силите ѝ, стига да може да задържи армията си сплотена, стига крехките съюзи, които е сключила, да устоят в това, което предстои.
Жена без магически дарби, смятана за грубовата и невзрачна, Тавори Паран е решена да се опълчи на боговете… ако собствените ѝ бойци не я убият преди това. Другаде тримата Древни богове Килмандарос, Ерастас и Сечул Лат се готвят да строшат оковите на Коурабас, дракона Отатарал, и да я освободят от вечния й затвор.
Освободена, тя ще се превърне в сила на пълно унищожение, срещу която никой смъртен няма да може да устои. При порталът на Старвалд Демелайн Къщата Азат, запечатал го, умира. Скоро ще дойдат Елейнт и на света отново ще има дракони.
Така в една далечна земя, под едно равнодушно небе, започва последната, преломна глава в „Малазанска Книга на мъртвите“.
Ериксън е необикновен писател… Моят съвет към всеки, който би могъл да ме чуе, е: доставете си удоволствието!
Стивън Доналдсън
Възхитително красив и убедителен край на „Малазанската книга на мъртвите“
Пъблишърс Уикли
Дайте ми свят, в който всяко море крие рухнала Атлантида, всяка руина нашепва сказание, всеки прекършен меч е мълчаливо свидетелство за незнайни битки. Дайте ми, с други думи, фентъзи творбата на Стивън Ериксън… майстор на изгубени и забравени епохи, ваятел на епично фентъзи.
Salon.com
