You are currently viewing Ревю на “Разбий ме” от Тахере Мафи

Ревю на “Разбий ме” от Тахере Мафи

Книга: „Разбий ме“

Поредица: „Разбий ме“

Автор: Тахере Мафи

Издателство: Егмонт

Страници: 328

Разбий ме

„Не може да ме докоснеш”, прошепнах аз. Лъжа, но не му казвам. Може да ме докосне, но никога няма да узнае. Странни неща се случват, когато някой ме докосне. Лоши неща.”

Никой не знае защо допирът до Джулиет е фатален, но определени хора имат планове за нея. Планове да я използват като оръжие.
Но Джулиет има собствени планове.
След живот, прекаран в плен, тя най-накрая открива сила да се бори за себе си – и за бъдеще с момчето, за което доскоро вярва, че е изгубила завинаги.

“Разбий ме” започнах съвсем случайно по препоръка на Гинчето. Имах нужда от лека книга с щастлив край, понеже след “Алената кралица” и “Враг на империята” започнах да развивам силна параноя и постоянно чувство за дебнещи предателства. Определено оправда очакванията ми и успях да се разтоваря прочитайки я.

Антиутопия

Светът, в който живеят Адам и Джулиет е абсолютно мрачен. Хората са стигнали предела на експлоатация на Майката Земя и сега си берат “плодовете”. Климатът е непредсказуем, вече няма ясно изразени сезони. Животните и растенията умират отровени от боклуците, които покриват земята. Няма птици, няма достатъчно вода и храна за човешкото население. Хората живеят в строго определени райони, мизерстват и умират от глад. 

В този свят има група наречена Възобновителите, които заграбват контрола с обещания за щастливо бъдеще. Хората имат нужда от надежда, че всичко може да се върне към предишният си ред, но това което се крие зад истинските мотиви на управляващите е желанието да контролират масите.

Джулиет

Първата ни среща с героинята ни Джулиет е още по мрачна. Първите страници са доста подтискащи, защото действието се развива в психиатрична клиника. Страхът, отчаянието и ефекта на пълната изолация са единствените неща, които виждаме от нея в първите страници и даже се чудех дали е психически стабилна. Всичко е една голяма мистерия. Героинята ни е забулена в тайни, които ни се разкриват много бавно и постепенно. Това поддържа интереса към книгата и те притиска да не спираш да четеш. Усещаш с всяка своя клетка болката ѝ от липсата на човешки контакт. Ужасът, който е изживяла като дете. Какво е било за едно малко момиче да гледа как родителите му се страхуват от детето си. Никога не е получила нито една ласка и прегръдка. Самотно съществуване, тъжно, сърцераздирателно. 

Постоянно се питах “Какво и има?”, “Защо е затворена тук?”, “Защо се страхува да докосва хора?”.

В тази мрачна атмосфера се появява Адам. Призрак от миналото на Джулиет, очи, които тя няма никога да забрави. Тя го помни, но дали той знае коя е? Дали Адам си дава сметка какво е тя?

Злодеят в историята е Уорнър. В началото го разбирах и оправдавах действията му. Мислех си, че иска да я притисне и да ѝ помогне да развие дарбата си. После започнах да проумявам истинските му стремежи и започнах да го мразя. Много противоречив образ ми се стори. Има неща, за които все пак той има право. Прав е, че светът е бил жесток към Джулиет. Прав е, че тя има право да търси отмъщение. Грозната истина… Прав е.  Но до края на книгата вече бях ужасена от него и методите му. 

Какво следва?

Намирам книгата „Разбий ме „ за доста увлекателна. Съчетание от любовни трепети и мистерии. Харесва ми как истината за нейната сила се разкрива постепенно. Миналото и на двамата също е преплетено доста успешно и поддържа допълнително интригата. Определено краят ми беше достатъчно щастлив, но се надявам историята да претърпи развитие в следващите книги. 

Възпламени ме

Разнищи ме

Издателство: Егмонт

Вашият коментар

Тази публикация има 2 коментара

  1. Силвия

    Здравейте,

    Може ли информация кога ще бъдат преведени последните книги от поредицата. Надявам се да е скоро или вече да е в процес

    1. Troll

      За съжаление нямаме информация. Зависи отиздателството. Книгите са много популярни и няма причина да не ги издадат всичките.

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.