Зли и Митични същества във фентъзи книгите. Ръководство за начинаещи читатели
Светът на фентъзи литературата е океан от въображение, където всеки автор е капитан на свой собствен кораб, плаващ сред морета от митични същества и невероятни приключения. В тези книги често демоните и ангелите не са просто добри и лоши, а сложни персонажи, които носят в себе си дълбочина. Тяхната основа и голяма част от външните им характеристика са базирани на древните митове в комбинация с авторската фантазия.
Добре дошли в света на фентъзито!
Елфи (Elves)
Елф, в германския фолклор, първоначално дух от какъвто и да е вид, по-късно се е превърнал в умалено същество, обикновено в малка човешка форма.
В литературата са дълголетници или безсмъртни същества. Те красиви и високи, със заострени уши. Притежават магията. Живеят в гори и красиви градове, създадени от самите тях. Елфите обикновенно са миролюбиви и мъдри, но се срещат и тъмни елфи. Те са зли създания на хаоса, които се покланят на демоните. Те са всичко, което добрите елфи не са.
“Двор от рози и бодли” Сара Дж. Маас
Вампири (Vampire)
В различните култури образите на вампирите могат доста да се различават, но основните неща си остават непроменени. Вампирите се хранят с кръв, за да останат безсмъртни, избягват слънчевата светлина и сърцата им са уязвими от остри предмети.
Книги с вампири:
“Здрач”
“Дневниците на вампира”
“Академия за вампири”
“Реликвите на смъртните”
Рухим/ Диббук (Dybbuk)
Диббук идва от еврейският фолклор. В ранните библейски текстове се наричат „рухим“, което означава „духове“ на иврит. Дибукът е безплътен човешки дух, който поради предишни грехове блуждае неспокойно, докато не обсеби тялото на жив човек.
Голем (Golem)
Големът е митично същество от юдейската митология, което е създадено от неодушевена материя, като глина или пръст, и е оживено чрез магически ритуали. Според легендите, животът се вдъхва на Голема чрез поставяне на лист хартия с написани на него магически думи в устата му или чрез изписване на името на Бога или друг магически символ на челото му. Тези действия го превръщат в слуга, който изпълнява заповедите на своя създател.
Книги с голем:
“A Lady of Rooksgrave Manor”
“Bewitched”
Банши (Banshee)
Банши, (жена) свръхестествено същество от ирландския фолклор, чието траурно „кикотене“, плач или ридание през нощта се смята, че предсказва смъртта на член на семейството на човека, който е чул духа.
Книги с банши:
“The Curse of The Crow”
Зомби (Zombie)
Зомби, немъртво същество, често срещано в произведенията на ужасите и филмите. Корените му водят началото си хаитянската религия Вуду.
Думата „зомби“ се използва за различни видове същества. Те обикновено имат няколко общи характеристики, сред които най-важната е липсата на свободна воля. Обикновено зомбитата са изцяло подчинени или на външна сила, като например магьосник, или на непреодолимо желание да ядат човешка плът, отмъщение или просто насилие. Друго характерно е, че зомбито е оживелият труп на едно същество, обикновено човек.
Книги със зомбита:
“Z-та световна война”
“Живите мъртви”
Гул (Ghoul)
В народните легенди „гул“ е демонично същество, за което се смята, че обитава гробища и други безлюдни места. В древния арабски фолклор гулите принадлежат към групата на джиновете.
Книги с гули:
“Град от месинг” Ш.А. Чакраборти
Джин (Jinni, Djinn, Genie)
В арабската митология дух, обитаващ земята, но невидим за хората, способен да приема различни форми и да упражнява необикновени сили. Вярата в джинове е била разпространена в предислямска Арабия.
В литературата често това са зли същества от дим и огън, които трябва да бъдат затворени в магически предмет, за да бъдат контролирани. Понякога те изпълняват желания на смъртни, но правят всичко възможно да изкривят думите на смъртния, така че резултатът от желанието да не е такъв, какъвто е бил замислен.
“Хрониките на Девабад” Ш.А. Чакраборти
„Пътят на подправките“ Мая Ибрахим
Хидра (Hydra)
Хидра е чудовище от древногръцката митология, с тяло на змия (или на гигантски многокрак гущер) и девет глави на дракон. Отсечете една глава и на нейно място ще се появят още две. Това е предизвикателството което всички помним от мита за Херакъл, когато му е заповядано да убие Хидрата от Лерна.
Книги с хидра:
“Морето на чудовищата” от поредицата „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“
Химера (Chimera)
Химера е древно чудовище от гръцката митология. Първоначалния ѝ образ е отчасти лъв, отчасти козел, отчасти змия, но терминът „химера“ вече се използва за описание на всичко, което е озадачаващо и се състои от повече от едно съществуващо нещо.
Дракон (Dragon)
Драконът присъства в митологията на множество цивилизации по света и често се използва като символ на кралската власт. Може би той е най-често срещаното митологично същество във фентъзи литературата.
Книги с дракони:
Дракони ще срещнете и в творчеството на Робин Хоб и Стивън Ериксън, ако сте в настроение за нещо по-епично.
Грифон (Griffin)
С тяло на лъв и глава, крила и предни крака на орел грифонът изглежда създаден за езда. Характерното за тях е, че са темпераментни същества. Някои версии на грифона са известни с това, че ревниво пазят златото (подобно на братовчедите си дракони).
Базиликс (Basilisk)
В европейските легенди базилискът е влечуго, за което се твърди, че е змийски цар, който причинява смърт на онези, които погледнат в очите. Според някои митове базиликсите имат способността да превръщат среброто в злато.
Книги с базиликс:
“Хари Потър и стаята на тайните”
Върколак (Werewolf)
Върколакът е човек, който през нощта се превръща във вълк, а през деня се връща в човешка форма. Някои от тях могат да променят формата си по собствено желание. Това състояние е наследствено или придобито чрез ухапване.
В европейския фолклор върколака е изпълнявал подобна на вещиците функция. Мъжете са били преследвани и екзекутирани, защото се е вярвало че се превръщат в хищни същества, наречени върколаци.
Книги с върколаци:
“Здрач”
“Реликвите на смъртните”
Русалки (Mermaid)
Морско същество с глава и горна част на тялото на човек и опашка на риба. Митът за русалките се основава на гръцките сирени. Те се възприемат както като заплаха, така и като потенциални любовници за онези, които пътуват по море.
Книги с русалки:
“Дъщерята на краля на пиратите”
“Рапсодия”
Нимфи, феи и духове (Nymphs, Faeries, and Sprites)
Mитични същества от фолклора, които се появяват в редица европейски езически традиции. Понякога свръхестествени, често магически или ефирни и почти винаги малки. Традиционно те са същества, които живеят на места, над които хората нямат контрол, като дивата природа – особено опасните гори. Възможно е обаче да са и от съвсем други светове. Феите идват и си отиват според цикъла на сезоните. Те използват стоящи камъни и каменни кръгове, за да преминават между нашия и своя свят. Феите невинаги са зли същества, но винаги са измамници.
Въпреки че някои от тях могат да бъдат злонамерени, повечето изображения ги представят като защитници на природата, независимо дали са водни нимфи или горски феи.
Книги с феи, нимфи:
“Железният крал” Джули Кагава
Огър (Ogre)
На външен вид огрите представляват страховити гиганти, с огромни кореми, понякога и с дълги бради. Митовете ги представят като хранещи се с човешко месо, зли и яростни, но изключително глупави. В скандинавските митове това е тролът.
Италианският писател Джамбатиста Базиле е използвал думата “uerco” (На италиански думата е “orco”) в своите приказки, публикувани в сборника “Пентамерон”. Дж. Р. Р. Толкин, авторът на “Властелинът на пръстените”, е бил вдъхновен от тези приказки и е използвал подобна концепция за създаването на Орките в своите произведения.
В литературата огрите, гоблините и орките са грубияните на силите на Тъмните лордове. Гоблините са малки умни същества, които обичат да строят машини. Те са отговорни за по-разрушителните оръжия на бойното поле. Орките са големи и силни, често големи колкото или много по-големи от човек. Орките са диваци, отгледани за война. Обикновено те са изобразявани като зло, което не може да бъде изкупено. Въпреки че напоследък някои автори се опитват да покажат тези същества в по-благоприятна или поне по-малко ужасяваща светлина.
Изненада, Шрек е огър.
“Легенди и лате”
“Пентамерон, или приказка на приказките” Джамбатиста Базиле
“Властелинът на пръстените” Дж. Р. Р. Толкин
„Убиецът на гоблини“ е японска поредица в жанра dark fantasy, написана от Кумо Кагю и илюстрирана от Нобору Канацуки с манга адаптация от Косуке Куросе
Вещици (Witches)
Класическият образ на вещицата често е свързан с човешка фигура, но в много приказки и митологични разкази, вещицата може да не е човек. В тези истории, вещицата може да бъде дух, демон, фея, божество или полубожество.
Вярата във вещици е била присъща за множество култури и епохи. В древна Гърция, например, фигури като Цирцея и Ино са били известни като вещици. Цирцея, дъщеря на бога на слънцето Хелиос, е известна със своята способност да превръща хората в животни с помощта на магически напитки. Ино, от друга страна, е била царица, която по-късно е превърната в морска богиня.
“Стъкленият трон” Сара Дж. Маас
“Сърцето на вещицата” Дженевийв Горничек
Според мен превода е Демон (Familiar), но има разлика с определението за демон
В западната демонология, това е малко животно, малко, пакостливо дяволче или духче, което служи като придружител на вещицата. Той е даден на вещицата от дявола или е наследен от друга вещица. Този вид демон се смята за демон от нисък ранг и може да приема различни животински форми – от жаба и куче до насекомо или черна котка. В някои описания, познатият е представен като гротескно същество, което е смесица от различни животни.
Уивърн (Wyvern)
Уивърн е вид митичен дракон с два крака, две крила и често заострена опашка, за която се твърди, че е с отровно жило.
“Стъкленият трон” – една от героините е ездач на уивърн.
“Book of Azrael” – главната героиня има способността да приема формата на Уивърн
Дух, Ками (Spirit, Kami)
Ками са духовете, божествата или „свещените сили“, които се почитат в шинтоизма. За разлика от призраците, духът не е мъртъв. Реката може да има дух, който може да разговаря с героите ви чрез някаква форма на магия.
Ангели (Angels)
Терминът ангел, който произлиза от гръцката дума angelos, е еквивалент на еврейската дума mal’akh, която означава „пратеник“. Обикновено може да бъде невидим, да лети, притежава ясновидство и способност да унищожава цели градове.
“Реликвите на смъртните” Касандра Клеър
Даймон (Deamons)
Терминът се корени в древногръцката митология, произлиза от думата „daimon“ или “daemon”, която означава божествена сила или дух. Те са смятани нито за добри, нито за зли, а по-скоро за неутрални. Даймоните действали като посредници между боговете и хората. Може да се разглежда като дух пазител или водач. Даймонът често се свързва с напътствия или защита на хора.
Демони (Demons)
Терминът „демон“ произхожда от различни култури, включително древна Месопотамия. В различните религиозни и митологични традиции демоните обикновено се изобразяват като зли, злонамерени същества и това ги различава от даймоните.
Те са зли. За разлика от дяволите, демоните обичат да лъжат и могат да нарушат всяко обещание, което дадат. В много книги дяволите и демоните водят вечна война за душите на прокълнатите.
“Сребърна песен, нощен пламък” Амели Уън Джао
“That Time I Got Drunk and Saved a Demon” Kimberly Lemming
Дявол (Devil)
Дявол, (от гръцки diabolos, „клеветник“ или „обвинител“), духът или силата на злото. Въпреки че понякога се използва за дребни демонични духове, думата дявол обикновено се отнася до княза на злите духове и като такава приема различни форми в световните религии.
В литературата те са зли и са известни с това, че сключват договори с хора срещу цената на душата им. Тези договори често могат да дадат всичко, което човекът иска, но са толкова сложни, че хората рядко знаят какво всъщност подписват. Дяволите винаги ще спазят обещанието си, независимо от цената. Те не лъжат, но и никога не говорят откровено.
“Кралство на прокълнатите” Кери Манискалко
“Невидимият живот на Ади Лару”
Друид (Druid)
Друидите са били членове на образованата класа сред древните келти. Те изпълнявали функциите на жреци, учители и съдии.
В литературата те са маговете на гората. Друидите не са безобидни. Старци, притежават магия и твърдо вярват, че естественият ред на света е преди всичко.
Джуджета (Dwarves)
В тевтонската и особено в скандинавската митология и фолклор терминът джудже обозначава вид фея, обитаваща вътрешността на планините и долните етажи на мините. Джуджетата са били различни видове, всички с малък ръст, като някои са били високи не повече от 45 см., а други – около ръста на двегодишно дете.
Здрави и набити, безстрашни и дружелюбни джуджета са основна част от митологиите и фентъзито. Обикновено те се срещат в две разновидности. Благородните, но намръщени, на които може да се разчита, че ще постъпят правилно. Или пък тъмни джуджета, които не искат нищо друго, освен да внесат хаос в света.
“Властелинът на пръстените”
Богове (Gods)
За къде е един фантастичен свят без богове. Те винаги имат свои собствени области на влияние. Например богът на смъртта, войната и любовта. Добър пример за това са гръцките богове.
Често в литературата има един върховен бог над всички божества, който се грижи за вселената, докато тези по-малки богове са заети с дребни борби или с делата на смъртните.
Поредиците на Дженифър Арментраут
Надявам се, че този списък ще бъде началото на твоето вълшебно приключение в света на фентъзи литературата и ще те вдъхнови за следващата книга, която ще ви отведе на нови невероятни приключения.
